Дяволският мост над Арда – есенно и залезно

        Мостът ли е дяволски, мястото ли е дяволско – незнам, но че е магическо и чудно там – знам, особено през есента когато всичко наоколо е обагрено с цветовете на топъл октомврийски ден. Все пак явно дръпнах дявола за опашката, като му наруших спокойствието, включително и с голямото желание за хубави снимки, така че той ми подложи клатещ се камък и падането беше размазващо. Но фотоапаратът оцеля и резултатът е в публикацията по-долу.

     Историите и легендите за моста са много, описани са на много места, но все пак макар и с  две-три изречения ще разкажа основното. Според легендата майсторът Димитър от близкото село Неделино успял да изгради моста за 40 дни, но скоро след това се споминал. Поверията шушукат, че в изграждането има пръст Сатаната, който обещал да каже тайна на майстора, ако градежът стане готов в срок. Въпреки, че той успял, скоро след това си заминал от този свят и никой не разбрал каква е споделената тайната – май все пак дяволът му е взел душата.

      Мостът е разположен на 420 метра надморска височина в пролом на река Арда, ограден от двете страни от стръмни склонове. Малко технически данни – дължината му е 56 метра, широчината – 3,5 м, има три свода. Височината на централния свод е 11,5 – 12 метра.

    В началото на ХХVI век, мостът е построен по заповед на султан Селим I, за да свърже Горнотракайската равнина с Беломорска Тракия и Егейско море. Преди това на същото място е имало римски мост и всъщност много хора (и аз също до скоро) си мислят, че това е римският мост.

   Ждрелото на река Арда и в двете посоки е със стръмни брегове и много красиво, но опасно и без моста преминаването не е щяло да бъде възможно.

      Счита се че по обяд, когато слънцето е най-високо и отражението на моста във водата прави кръгове се вижда ликът на Дявола.

   По залез отражението също  е доста ясно макар и елипса, а дали се вижда дявола, черепи, рога, вълци или други изображения, това е във въображението на всеки наблюдател. Лично аз виждам много и най-различни образи – въпрос на светлина,  сенки и повечко фантазия.

 

    В кръгчето, в други публикации се посочва, че се вижда лицето на Сатаната, по мое мнение е кучешка или вълча глава – както казах-въпрос на въображение.

       По изгрев или по залез, денем или нощем – Дяволският мост и цялата заобикаляща го околност са единствени и неповторими. Струва си пътуването до там, а и по пътя също е много живописно. 

     Да се стигне до моста с кола е лесно – има нов път, макар и не особено широк, от гр. Ардино и може да се паркира до самия мост. Само да се внимава с облите, клатещи се коварно камъни :).


Ползвана информация: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82_(%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%90%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE)

Текст и снимки:

К. Найденова


 

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *