Мадоната и четирите златни ангела

     Що е то: Църковен храм, осветен в чест на няколко светеца – Св. Стефан, Св. Владислав и Възнесение Богородично?  Това е красивата катедрала на хърватската столица Загреб.     Построена през 1093год. вековната катедралата е застигана от какви ли не беди. През годините е нападана от татари,  от монголци, а през XVвек и от османците.  Но най-големият  удар срещу зданието е силното земетресение през 1880 год. Тогава тя е силно повредена. Налагат се спешни мерки.     Реконструкцията е поверена на виенския архитект Херман Боле, специализирал  се в църковна архитектура и работил предимно в Хърватска. Реставрацията в неоготически стил продължава до 1906г. Така се появават двете елегантни 108 метрови кули, които се виждат от почти всички части на града. По време на реконсктрукцията, на площада пред храма архитектът проектира и изгражда красив фонтан.

    Фонтанът с на Дева Мария и четирите златни ангела  е неизменна част от площад „Капитол“ и гледката към храма. Авторът на позлатените скулптури на Дева Мария и ангелите е австрийският ваятел Антон Доминик Ритър фон Фернкорн.

      Красива златна Богородица е поставена на върха на колона. Четирите златни ангела, стоящи в основата на колоната с Мадоната въплъщават християнските добродетели: Вяра, Надежда, Невинност и Смирение.

      Красивите фигури са изработени от бронз, а отгоре са позлатени.

     Интересно за композицията е нейната пълна симетрия. Оста минава вертикално, през центъра на колоната и на скулптурата на Дева Мария. Позицията на левите  ангелите съвпада с тези отдясно и цялостно е постигнат пълен баланс на ансамбъла чрез разположението на краката и ръцете на фигурите.        Украсата на цялата колона  също е напълно симетрична.       На това любимо място туристите застават за да направят своите снимки на катедралата. Те често посядат на каменния басейн на фонтана, покрай прохладните му струи за да починат и продължат нататък своите обиколки, защото почти винаги  това е  отправната точка за всяка разходка из стария Загреб.

Текст и снимки:  К. Найденова



 

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *