Малката чешма под големия чардак в Батошевския манастир

Батошевски манастир

Батошевският манастир – оказва се, че има два манастира с това име. По-малкият е женски манастир, и е в самото село. Големият манастир , за който иде реч тук е кацнал на високия склон над р. Росица и е на около 5км. от с. Батошевци. Не е далече, пътят е асфалтиран, но е тесничък и с доста завои, затова се придвижвахме по-бавно. Обаче си заслужаваше отбивката – още от входа те срещат пищна зеленина и пъстри цветя. Лозница се вие по стените на църквата на манастира, а бял трендафил се усмихва от широко отворената порта.

Веднага прави впечатление колко е чисто и поддържано тук.

Както знаем, почти няма манастир без манастирска чешма. Ето я и нея в другата част на двора – срещу входа на църквата, до камбанарията. Отдалече няма да я забележиш, защото ще видиш една постройка с колони и арки до каменна стълба, водеща към по-високата част на двора и една постройка там.

Камбанарията и чардакът, под който е чешмата.

Чешмата всъщност е под големия чардак, доста по-млада е – само на 98 год, за разлика от манастира, който е основан през XIII век. Както много други манастири в околността и той е разрушен при османското нашествие, но в началото на XVIII век е постепеннно възстановен. Интересен факт е, че обителта се превръща в прочута религиозна школа, в която Бачо Киро прекарал две години в учение.

И така чешмата, както гласи надписът на нея е съградена през 1901 г., когато игуменът се е казвал Паисий, монаси са били Теодосий и Хрисант, а йеромонах – Пахомий.

Плочата върху чешмата на Батошевския манастир

Вероятно откриването е било по случай храмовия празник 15 август (28 август) когато се празнува Успение Богородично, но всъщност Рождеството на Богородица е на 8 септември (21-ви по стар стил) така че някъде там е било. Реално чешмата е вградена в задната стена на постройката, която подпира склона зад нея и сигурно от неговия водосбор се формира изворът, който захранва нашата чешмичка.

За съжаление друга информация за чешмата няма, жената която продаваше свещички в църквата, каза че е от няколко месеца и не знае нищо. Но така или иначе, мястото е разкошно. Много са впечатляващи стенописите от външната страна на църквата, но за съжаление не са довършени навсякъде – масторът – Цаню Захариев е от Тревненската живописна школа. На страничният вход към църквата на манастира беше изобразено „Сътворението“ – първо на Адам, после на Ева и накрая ги изгонват от Рая.

Отзад, откъм входа има други, също така ярки и изпълнени с цвят стенописи, изобразяващи традиционни за такива места сцени от библията. Доколкото прочетох в нета това са: „Апокалипсис“, „Краят на света“, Колелото на живота и др.

Това, наистина е едно много хубаво място – спокойно, чисто, цветно, свежо и зареждащо. Препоръчвам го от все сърце на хората, пътуващи по тези краища. Малко ми напомня на „старият“ Троянски манастир.

Гледка към камбанарията и чешмата на Батошевския манастир

Използвана информация: Wikipedia

Текст и снимки: К. Найденова

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *