На лов за чешми близо до София

     Търсенето на чешми е съвсем задоволителен повод за разходка в слънчевия неделен ден. Една от най-подходящите посоки, в близост до София  е Владая. Местата, където задължително има чешми са манастирите. А какво по-приятно, от разходка до Владайския манастир. Въпреки подготовката чрез Google maps, не го открих от първия път, но хората са много любезни да ме упътят.  Минава се под тесен подлез и не-много широк път, но от двете страни дърветата са потънали в зеленина.

       Манастирската чешма е само една, но място е толкова хубаво, че изобщо не съжалявам, че дойдох. Манстирът е малък и все едно е в парк – навсякъде красиви дървета,  между които са сгушени постройките и манастирската църква. Чешмата е съвсем обикновена и естествено е дарение от добри и вярващи хора за празника – Петковден, но през далечната 1979год. Въпреки комунистическия режим тогава, все пак е имало и много вярващи хора. Има си и посланието – „не забравяй, че има света сила над теб“

.

    Мястото извиква желание да седнеш в беседката и да си седиш на спокойствие целия ден, но…. целта е друга. Издирват се чешми. В съседство е село Мърчаево, а там също има манастир -Света Троица. Поемам натам, а по-пътя красота не липсва, само да искаш и да имаш очи да я откриеш.

     Мърчаево е съмсем близо, а крайната ми цел  е от другата му страна.  По пътя обаче бях изненадана от неочаквани находки. Първо съзрях  чудо невидяно, спирка-чешма. А освен това даже и течеше вода от нея, макар и съвсем слабичко.

 

          Няколко завоя по-нататък – площад,  на главната улица  „Цар Симеон“.  А там още по-голяма изненада. Чешма – паметник, в  чест на загинали  местни хора, родом от Мърчаево. Иззидана е на самата ограда на една от къщите.

 

    За съжаление, освен написаното на паметните плочи, друга информация за тези герои не открих – двамата са загинали съвсем млади – Александър Будинов на бойните полета през II-та световна война – на 34 год,  а  Костадин Темелков само на 22год е разстрелян. Добре е, че все пак са почетени по този начин. Само трябва чешмата да се поддържа и да тече вода от нея, което се случва само от едното и чучурче. 

И така,  стигнах до  внушителната порта на Мърчаевсикят манастир.      А там, зад дървената врата се откри един красив, изпълнен със спокойствие свят.       И най-неочаквано, пълно с чешми. Първата е на оградата, под църквата.

     Другата чешма е в дворчето, покрай дърветата – от най-обикновените, но сред нанай-много зеленина. Най-вероятно се ползва за поливането им, но пък покрай нея е много красиво.

     На тези двете  нямаше табели, но тук е изобилно и се появи и трета чешма, направена на стената на сградата на манастира. Дарение от Геро.  Дали е от известния актьор, или по-скоро от някой негов съименник не е ясно, но е направена за добро, от благодарност и за хората.

     Изобщо, едно прекрасно и свято място, на две крачки от София.

     И така, дори да не сте запалени по чешмите и даже изобщо да не ви пука за тях, разходката до двата манастира, наистина е един прекрасен начин за почивка през уикенда, особено през пролетта.

Текст и снимки:                                                                                                                                                                                                                             Катрин Найденова

 

 


Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *