Разходка до Земен – 2част, проломът на р. Струма покрай ж.п линията

      Знаете ли, че  Земенски пролом на река Струма е четвъртият поред  от всичките единадесет на 415-километровата река, която извира от Витоша и се влива в Бяло море при гръцкото селце Неа Кердилия.  Красивият Земенски пролом е с дължина около 20км. и разделя Конявска планина на изток от Земенска планина на запад.

     Началото на Земенски пролом

Разходката през пролома е преживяване, за което обаче е необходим цял ден, дори и да не се обхожда цялата му дължина, особено през есента, когато денят е по-къс. За да се стигне до началото на пътеката, трябва да се излезе от Земен, след като първо се посети разбира се Земенски манастир. Тръгва се по пътя за голямата кариера – малко е тесничък , подминава се и се достига до моста над Струма. Там колата се оставя и се продължава пеша, а колокото далече ще си решат  пътешественицете.

     Точно над моста има изоставени съоръжения  – също от карирера предполагам – те са добър ориентир за началната точка.  

     Цялата дължина на пътеката се простира в непосредствена близост до ж.п линията, като се отклонява от нея само при тунелите, които са някъде напред, за да ги заобиколи. Това е и единственият транспорт покрай пролома.

     За мерклиите с фотоапарати придвижването по пътека е бавно, тъй като изкушенията за снимки са на всяка крачка. Така че, тук в тази публикация предимно ще има снимки. Ами то думите са излишни – просто се наслаждаваш на леките извивки на реката, красивата природа покрай нея и чудните отражения във водното огледало.

     Чудните скални форми

Уникални скални форми могат да се видят съвсем в началота на отсрещната страна. Разположени са около и над стар бункер или нещо подобно.

  Онзи, грамаданският най-отгоре прилича на Хълк или някой друг подобен филмов герой, но това е само в моето въображение.

     Вляво, близо до ж.п линията има малка база  на Софийския университет.

   По течението на реката и нейните отражения

Но, да се върнем към реката, към водата, която лениво тече по своя път.

      Прекрасните отражения показват още веднъж какъв велик художник е природата.

     Наближаваме малък бързей, ромонът  на водата се чува доста преди да се ститне до него.

    След бързея, водата в реката е малко по-неспокойна и отраженията на дърветата не са толкова контрастни и ясни, но гледките са все така красиви.

      Изобилие от прелести само за първите един-два километра. За съжаление слънцето почва да залязва и ще трябва да хващаме пътеката назад.

       Късмет, видяхме преминаващ влак по релсите над нас – и то два броя.

    Пожелавам си през пролетта да успея да направя по-дълъг преход по тази приказна пътека, за да има „Разходка – 3част“.


Ползвана информация от:https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B0

Текст и снимки: К.Найденова

 

5 1 vote
Article Rating

Може да харесате още...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x