Разходка до Земен – 2част, проломът на р. Струма покрай ж.п линията

      Знаете ли , че  Земенския пролом на река Струма е четвъртият поред  от всичките единадесет на 415-километровата река, която извира от Витоша и се влива в Бяло море при гръцкото селце Неа Кердилия.  Красивият Земенски пролом е с дължина около 20км. и разделя Конявска планина на изток от Земенска планина на запад.

     Разходката през пролома е преживяване, за което обаче е необходим цял ден, дори и да не се обхожда цялата му дължина, особено през есента, когато денят е по-къс. За да се стигне до началото на пътеката, трябва да се излезе от Земен и да се тръгне по пътя за голямата кариера – малко е тесничък , подминава се и се достига до моста над Струма. Там колата се оставя и се продължава пеша, а колокото далече ще си решат  пътешественицете.

     Точно над моста има изоставени съоръжения  – също от карирера предполагам – те са добър ориентир за началната точка. 

     Цялата дължина на пътеката се простира в непосредствена близост до ж.п линията, като се отклонява от нея само при тунелите, които са някъде напред, за да ги заобиколи. Това е и единственият транспорт покрай пролома.

     За мерклиите с фотоапарати придвижването по пътека е бавно, тъй като изкушенията за снимки са на всяка крачка. Така че, тук в тази публикация предимно ще има снимки. Ами то думите са излишни – просто се наслаждаваш на леките извивки на реката, красивата природа покрай нея и чудните отражения във водното огледало.

     Уникални скални форми могат да се видят съвсем в началота на отсрещната страна. Разположени са около и над стар бункер или нещо подобно.

  Онзи, грамаданският най-отгоре прилича на Хълк или някой друг подобен филмов герой, но това е само в моето въображение.

     Вляво, близо до ж.п линията има малка база  на Софийския университет.

       Но, да се върнем към реката, към водата, която лениво тече по своя път.

      Прекрасните отражения показват още веднъж какъв велик художник е природата.

     Наближаваме малък бързей, ромонът  на водата се чува доста преди да се ститне до него.

    След бързея, водата в реката е малко по-неспокойна и отраженията на дърветата не са толкова контрастни и ясни, но гледките са все така красиви.

      Изобилие от прелести само за първите един-два километра. За съжаление слънцето почва да залязва и ще трябва да хващаме пътеката назад.

       Късмет, видяхме преминаващ влак по релсите над нас – и то два броя.

    Пожелавам си през пролетта да успея да направя по-дълъг преход по тази приказна пътека, за да има „Разходка – 3част“.


Ползвана информация от:https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B0

Текст и снимки:

К.Найденова

 

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *