Разходка из Делчево, където чешми, къщи и улички – архитектура и природа са преплетени в едно – 1част

с. Делчево – изглед с камбанарията на църквата

Село Делчево е късметлийско, защото хубав път се вие от главния град Гоце Делчев до него. Лесният достъп му е помогнал то да се запази, а в последните години и да се обнови, но съхранявайки неповторимия си възрожденски стил. Така бившия чифилик Юч дурук посреща и изпраща гости. За разлика, неговите събратя възникнали по същото време – с. Добротино (Даг чифлик) е с 20-тина души, а с. Драгостин (Буржоза чифлик) и с. Средна(Срѣдна чифлик) са вече закрити официално.

Селото, на 9 км от Гоце Делчев се е свило в полите на южен Пирин и от площада пред кметството му се открива прелестна гледка към града.

с. Делчево изглед към Гоце Делчев

От тук тръгват тесните калдаръмени улички, покрай които са накацали къщите, много от тях вградени в самия склон. Чешмите, нашата цел са също част от сгради, дувари или стълбища – всичко е преплетено в едно със заобикалящата ни природа.

Първата чешма е още на площада. Тя е и най-новата. Това е чешма, изградена за героите от Делчево, загинали за свободата на България.

Чешма-паметна плоча за загиналите, с. Делчево

Чешмата е буквално вградена в стълбата към една от най-големите къщи тук – Делчовския хан. Посветена е на местните хора, загинали за България във всички войни и въстания.

Чешма-паметна плоча за загиналите, с. Делчево

Завиваме на дясно покрай хана и поемаме по стръмната калдаръмена уличка в търсене на други чешми. Минаваме в близост до църквата, точно когато бият камбаната.

Ето я нея – следващата чешма. Тя пък е част от подпорната стена на една от уличките.

Каменна чешма с. Делчево

Чешмата е от 1989год и е изградена със средствата на няколко рода. Да се помнят за поколенията, пък и работа да върши – да утолява жажда. Тук, тази пейка е любимо място за сладки приказки на бабите от Делчево, но ние не ги заварихме.

Зад портата към чешмата надничат симпатични козички.

с. Делчево

Продължаваме нагоре, но се оказа че след малко уличката свършва. Там, в края, стара двуетажна къща бавно се предава в обятията на природата, а това веднага ми напомни за село Добротино.

Подобие на чешма, точно под къщата стърчи със затапен чучур – тук в края на тази уличка е останал живот само за дърветата и храстите. Тъжно… но поглеждайки обратно към селото затаяваме дъх от прекрасната гледка, която се разкрива.

Все пак си заслужаваше да стигнем до края.

Ще продължим разходката по някоя от другите тесни, но чаровни улички за да потърсим други чешми, както и да разгледаме старите къщи и се насладим на прекрасните гледки, откриващи се към Пирин, за което ще разкажа във втората част за с. Делчево.

Текст и снимки: К. Найденова

Използвана информация: wikipedia

0 0 vote
Article Rating

Може да харесате още...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x