Село Жребичко – чешмата с жребеца, легенди и истории от траките до Априлското въстание

Чешмата с жребеца

Село Жребичко е почти накрая на пътя, след него са само чукарите на планината – Родопи… Къщите му са накацали безразборно по склона, като гъбки след дъжд. Името му е интересно и май единствено в България.

Легенда за името на село Жребичко

Селището е много старо, за него се споменава в документи още от XV век, но е било разположено някъде в близост. Легендата разказва за едни хора, които имали коне, но им се загубило жребчето. Настъпила тежка зима и те не могли да го открият. Когато времето се пооправило, стопаните му го открили на мястото на сегашното село. Така разбрали, че мястото е подходящо за живеене и постепенно там възникнало селище. А името му – Жребичко .

Това предание намеква за траките, които били отлични коневъди и вероятно са живеели наоколо. Предполага се, че наблизо е имало тракийско светилище посветено на Дионисий, за което сочат доста исторически факти. И така, нещата се навръзват.

Днес селото доста е опустяло, въпреки прекрасните гледки, които се разкриват когато погледнеш от високото към равнината.

Гледка от най-високата част на село Жребичко към равнината
Село Жребичко – гледка към равнината

За любителита на стари къщи тук всякавтора е такава, с каменните плочи върху покривите и с високите каменни комини върху тях. По-голямата част от улиците са с павета или калдаръм, което прави илюзията за отминали времена още по-силна.

Чешмата с жребеца

Изключително подходящо е в село с името Жребичко да има чешма, върху която да е изобразен жребец. Чешмата е изграждана през 1900 година, но вероятно е била съвсем обикновено корито с чучур. Впоследствие е обновена, облицована с камък и тогава е сложена и плочата с жребеца.

Чешмата с жребеца в с. Жребичко

Годината – 1938, която е на надписа показва рождената година на хората дали средства или участвали в обновяването и – набор 1938г. Тук в Жребичко има още няколко чешми, изградени от набори. Тази с жребеца е най-интересната и е разположена на най-високо в селото.

Намира се точно под извора, който е каптиран за водоснабдяване на селото и всъщност през нея изтича преливната му система. Естествено водата е чудесна за пиене.

Другите чешми в село Жребичко

Чешма 1300 години България

Най-изписана е мраморната чешмата в центъра на селото, ако може да се каже, че такъв има. Това е площадчето, до което идва автобусът и над което се намира кметството.

Чешма 1300 години България в село Жребичко

Доста е позагубила блясъка си през годините и отдавна не е снежнобяла, но поне е чисто покрай нея.

Тук на площада с чешмата е поставен и войнишкият паметник за загиналите местни хора във всички войни и въстания. Много са родолюбците тук. Цяла чета от Жребичко е била под ръководството на Васил Петлешков през Априлското въстание. Това селце е дало доста жертви за нашите свободи и тези герои са оставили немалко вдовици и невръстни дечица. Поклон…

Паметникът на загиналите във войните в село Жребичко

Чешмата на набор 1946г

Тръгваме по уличката пред кметството и там е чешма, която е изградена от наборите, родени през 1946г. Облечена е в камък, не е нещо особено, но пък си тече вода в изобилие.

Църквата “ Света Троица“ на с. Жребичко

За радост, въпреки почти обезлюдялото село, църквата е съхранена, макар и не постоянно работеща. Строена е през 1831г и е изградена и после възстановявана със средства на жителите на селото. Бялата и камбанария се вижда отдалече.

И селото и църквата са неразривно свързани с Априлското въстание. Историята разказва за свещеника Тодор Трифонов. Едва 36 годишен взема участие в Априлското въстание, в четата на Васил Петлешков. Когато са заловени от турците – 60 души от Жребичко са избити. Свещеник Тодор Трифонов е обесен на 24 юни 1876г на моста на Марица в Пловдив. А в селото всичките 90 къщи са опожарени.

В селото, подвигът на свещеника не е забравен – вътре в двора на църквата има паметна плоча. А на металната порта беше залепен най-простичък лист хартия с невероятно стихотворение във връзка със 140 г. от обесването му. (за съжаление първите редове не се виждаха от камъка)

 "... 
беше лъв  разярен,  волен без верига
кратер огнедишащ, жупел що изрига.
Ту бе при момците, за надежда златна
ту при легиона, конницата знатна,
ту при шестте топа,
от кои се стресна Турция могъща
та свобода блесна!
Падна в плен без трепет, Отче благородни
ти утеха беше, на борците родни
и доде увисна, на моста на Марица
сгряваше душите с реч искрена и проста
Мир, покой тебе пастирю народен
В път що бе тръгнал,  стръмен и безброден
Нека ни спохожда, твоя дух пречистен
нека той да води, в път огрян лъчисти!"

Малко след село Жребичко се намира параклисът Св. Илия , построен през 1886г. Наричат мястото втората Кръстова гора. Казват, че там на всяко камъче има кръст. Високият 12 метра метален кръст се вижда отдалече.

Параклисът с кръста до село Жребичко

Невероятно се оказа това място, уж далече, високо и накрай света …

Текст и снимки: К. Найденова

Източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/Жребичко http://see.bg/bg/place/view/82

0 0 vote
Article Rating

Може да харесате още...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x