Цигуларят и жабите – една приказка, превърната във фонтан

На централния площад в историческтата част на гр. Торун има едно място, където винаги е пълно с много хора, особено през лятото. Това един не много голям фонтан в центъра на който, върху пиедестал е стъпил млад цигулар. Около него осем жаби се вслушват в прекрасното му свирене.

Рафтърът-цигулар и жабите

Какво общо имат цигуларят и жабите, ще се запитате? Това е една легенда, за която никой не знае дали има и нещо истинско. Но там главен герой е младеж, на име Иво който всъщност е рафтър (управлявал е сал, с който са се прекарвали дървени трупи).

До края на XIX век, Торун е бил много важен търговски център на река Висла. Там се доставяли зърно и дървесина или саловете са спирали за почивка по пътя си към Гданск.

Какво гласи легендата? Една година вследствие на наводнение или, както казват други версии в резултат от проклятието на просяк, изселен от Торун, градът буквално е бил наводнен от жаби. Дребните земноводни били навсякъде – в домовете на хората, в църквата, по улиците. Жителите били направо ужасени от тази напаст и обвинили градските съветници и кмета, че не могат да се справят с проблема.

Властите били принудени да предприемат крайни мерки. Те обявили голяма награда за този, който успее да спаси града от жабите, а също и че ще получи ръката на красивата дъщеря на кмета. Много младежи се опитали да изгонят досадните земноводни, но никой не успял. Тогава се появил младият рафтър Иво. Той застанал на площада на пазара, извадил цигулката си и започнал да свири. Жабите явно много харесали звукът от инструмента и мелодията му и излезли от скривалищата си. Тогава цигуларят започнал бавно да се оттегля от площада, а жабите го последвали. Така леко, полеко те преминали през целия град, излезли извън портите му и стигнали до блатистите предградия, където той спрял да свири. Животинките нямали друг избор освен да се установят на новото място.

И така, голяма радост настанала в града. Въпреки че кметът не харесвал много идеята един беден и дрипав младеж да стане негов зет, той спазил обещанието си. Обещаната сума била изплатена и вдигнали сватба седем дни и седем нощи. Младите живяли щастливо и имали четиринадесет деца – седем сина и седем дъщери като във всяка приказка.

Днес фонтанът с гребецът – цигулар и жабите е един от символите на Торун. Покрай него винаги е пълно с хора, които търкат жабите за късмет (изпълнявали желания) или ги целуват – ако успеят да се доберат до тях.

Решението за изграждането на фонтан в центъра на Торун през 2011г. е по идея на кмета на града – д-р Арнолд Хасе. След като са разгледани различни варианти, в крайна сметка е избран проектът на Георг Волф, който предлага рафтър, свирещ на цигулка, заобиколен от заслушани жаби. Паметникът, финансиран от жителите на града, е издигнат в двора на кметството през юни 1914 година. В годините той сменя местоположението си, дори при германскта окупация през 1943г. е премахнат. В крайна сметка от 1983г фонтанът е на сегашното си място – на Стария градски площад в югозападния ъгъл на Старото кметство, срещу католическата църква „Свети дух“.

На симпатичния фонтан спокойно може да се порадваш и да потъркаш ако искаш всичките му жаби за късмет само нощем или много рано сутрин, когато туристите все още на са плъзнали из центъра и окупирали всяко от малките бронзови животинчета.

Торун е един изключително красив полски град с много история и интересни забележителности, както и много вкусни меденки, които са другата му отличителна черта. За съжаление не ни е много познат, но вярвам че с времето това ще се промени.

Използвана информация: https://proszewycieczki.wordpress.com/2018/12/23/torun-zaby-i-flisak-w-fontannie/ ; https://pl.wikipedia.org/wiki/Pomnik_flisaka_w_Toruniu

Текст и снимки: К. Найденова

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *