Чешмата „Бялата Анаста“ в Ловеч – две различни версии на легендата за красивата девойка.

Скулптурната композиция „Бялата Анаста“ до чешмата

„Там, де­то те­че на Баш-бу­нар во­да­та, там си бе­ли бя­ла Анас­та плат­на­та.“ Така започва народната песен дала името си на над 100-годишната чешма. Намира се на известната в Ловеч алея „Баш бунар“, носеща името на естествения извор извиращ от едноименните скали.

Алеята Башбунар
Чешмата под Башбунарските скали

На мястото на малка пътека покрай река Осъм, през 1908г се появява покрита с трошен камък алея, по идея на ловешкия лесничей – Никола Василев. Наричат я „Бачо Кольо“ алея. Тогава се изграждат и двете чешми – Башбунарската и Езерото. През 50-те години на ХХ век се оформя паркът в сегашният му вид, а през 1968г. е поставена композицията с момата и момъкът, напиващ вода от стомната. Тогава чешмата променя името си.

Скулптор е Борис Бъчев, за композицията той естествено е повлиян от народната песен, а девойката е изобразена с характерна ловешка носия.

Според градските легенди – който пие вода от извора, завинаги остава в града, което си е малко и като проклятие. Или с две думи – не напивайте водата на Анаста, защото после няма да можете да отидете никъде другаде и ще си жи­веете веч­но в Ло­веч. Горкият момък, който напива стомната, не знае какво го чака.

Чешма Бялата Анаста, Ловеч

Но за това нищо не се споменава в самата народна песен. Всъщност има две тълкувания, два варианта на легендата за младата жена. Едната е тривиалната – богатият Кир Яначко ухажва Бялата Анаста и намеква, че ще ходи у тях да я иска за булка, така че тs да приготвя трапезите. (текстът на песента е в края).

Има и по-различна версия разказана от историка Пламен Ечков. Девойката жи­вя­ла в 30-те години на XIX век, а съд­ба­та й е свър­за­на с не­до­ве­ри­е­то на ней­ния годеник кир Янач­ко. Тъй като била красавица, много ергени я заглеждали. Затова той, подведен от завистливи клю­кари, по­ис­кал про­вер­ка на дев­с­т­ве­ност­та й. То­ва ста­на­ло в град­с­ка­та ба­ня от ней­ни род­ни­ни. Невиността и обаче била доказана. Всъщност има и подвариант на втората история – че самия Кир Яначко пуснал клюката, че е имал любовни отношения с хубавицата. Това станало, защото баща и не искал да му даде Анаста за жена, а той искал да попречи на годежа и с друг жених. Но проверката в банята доказала неговата лъжа.

Чешмата Бялата Анаста на алея Башбунар, Ловеч

Ето такива са народните предания, има ги навсякъде у нас, за тях се разказва или се пее в песните.

Чешмата, за която разказвам, както се вижда е долу – в ниското, под нивото на самата алея, пролетно време водата от нея е изобилна, но през горещото лято, за съжаление е пресъхнала. Местните хора казаха, че само за една седмица, манаващата в близост река Осъм е спаднала над един метър. До нея се слиза по стълби, около нея е чисто и добре поддържано и има много цветя. До чучурите е сложена табела с цитат от народната песен.

За разлика от пресъхналите чучури на Бялата Анаста, другата чешма в края на Башбунар алея е доста обилна – явно изворът и много по-пълноводен.

Чешма „Езерото“ на Башбунар алея

Разхождайки се в парка за спасение от летните жеги, влечението към водата е от силно, по-силно. Лениво течащата река Осъм, заедно с красивите дървета край нея представят едни вълшебни гледки – винаги е така, когато има вода.

река Осъм

Ползвана информация: https://nglas.net/2008/11/13/градски-легенди ; https://bg.wikipedia; Снимка на чешма Езерото – предоставена от Ст. Стефанов от Ловеч

Текст и снимки: К. Найденова

 

  Бяла Анаста  
 Там, де­то те­че на Баш-бу­нар во­да­та, там си бе­ли бя­ла Анас­та плат­на­та.
 Кир Янач­ко на чар­да­ци сто­е­ше и си сви­ри с бул­га­рий­ка те­ле­на.
 На Анас­та ти­хом-ле­ком ду­ма­ше: – Ма­ри Анас­то, бя­ла Анас­то, бе джа­нъм,
 сти­га си бе­ли бе­ли­те плат­на, Анас­то, по­чер­ня ти бя­ло­то ли­це, Анас­то,
 из­го­ря­ха ти бе­ли­те ръ­це, Анас­то.
 Че ня­ма ли ба­ща ти па­ри, Анас­то, та да да­де да из­бе­лят плат­на­та.
 Хай­де, Анас­то, хай­де ли­бе, иди си, та си ме­си топ­ла пи­та в огъ­ня
 и за­ко­ли тлъс­та пат­ка, Анас­то. За­ко­ли я, пре­пе­чи я, Анас­то
 и на­то­чи руй­но ви­но чер­ве­но, че ще до­да до­ве­че­ра на гос­ти.
 „- А бре, Яна­ке, наз­лъм Яна­ке, бе джа­нъм, как ще си ида тол­коз ра­но у на­зи,
 ка­то си има у нас май­ка рож­де­на.“ 
 Ба­ща й се­ди на хан­с­ки­те пен­дже­ри  и сви­ри с булга­рий­ка ша­ра­кий­ка.
 Па на Анас­та ти­хом – ле­ком ду­ма­ше: „Хай­де, Анас­то, хай­де бу­ба, ела си,
 та да сгот­виш топ­ли гозби вся­как­ви, да на­ме­сиш топ­ли бе­ли са­му­ни,
 да на­то­чиш руй­но ви­но чер­ве­но.
 На­ пос­те­ли бо­жиг­роб­с­ки ми­са­ли, на­ре­ди све­то­гор­с­ки та­ла­ри,
 че ще дой­дат та­баш­ки­те баш кал­фи та­зи ве­чер на ве­че­ря у на­зи.
 По-мал­ко ще, бу­ба, Анас­то, да ядат, по-мно­го ще, те­бе Анас­то, да гле­дат
 и ще те­бе, джа­нъм Анас­то, из­би­рат за да до­дат дру­га ве­чер на го­деж. /народна песен/

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *