Чешма „Бялата Анаста“ в Ловеч – две различни версии на легендата за красивата девойка.

Скулптурната композиция „Бялата Анаста“ до чешмата

„Там, де­то те­че на Баш-бу­нар во­да­та, там си бе­ли бя­ла Анас­та плат­на­та.“ Така започва народната песен дала името си на над 100-годишната чешма. Намира се на известната в Ловеч алея „Баш бунар“, носеща името на естествения извор извиращ от едноименните скали.

Алеята Башбунар
Чешмата под Башбунарските скали

Създаване на алея „Башбунар“ и чешмите

На мястото на малка пътека покрай река Осъм, през 1908г се появява покрита с трошен камък алея, по идея на ловешкия лесничей – Никола Василев. Наричат я „Бачо Кольо“ алея. Тогава се изграждат и двете чешми – Башбунарската и Езерото. През 50-те години на ХХ век се оформя паркът в сегашният му вид, а през 1968г. е поставена композицията с момата и момъкът, напиващ вода от стомната. Тогава чешмата променя името си.

Скулптор е Борис Бъчев, за композицията той естествено е повлиян от народната песен, а девойката е изобразена с характерна ловешка носия.

Според градските легенди – който пие вода от извора, завинаги остава в града, което си е малко и като проклятие. Или с две думи – не напивайте водата на Анаста, защото после няма да можете да отидете никъде другаде и ще си жи­веете веч­но в Ло­веч. Горкият момък, който напива стомната, не знае какво го чака.

Чешма Бялата Анаста, Ловеч

Двете легенди за чешма „Бялата Анаста“

Но за това нищо не се споменава в самата народна песен. Всъщност има две тълкувания, два варианта на легендата за младата жена. Едната е тривиалната – богатият Кир Яначко ухажва Бялата Анаста и намеква, че ще ходи у тях да я иска за булка, така че тs да приготвя трапезите. (текстът на песента е в края).

Има и по-различна версия разказана от историка Пламен Ечков. Девойката жи­вя­ла в 30-те години на XIX век, а съд­ба­та й е свър­за­на с не­до­ве­ри­е­то на ней­ния годеник кир Янач­ко. Тъй като била красавица, много ергени я заглеждали. Затова той, подведен от завистливи клю­кари, по­ис­кал про­вер­ка на дев­с­т­ве­ност­та й. То­ва ста­на­ло в град­с­ка­та ба­ня от ней­ни род­ни­ни. Невиността и обаче била доказана. Всъщност има и подвариант на втората история – че самия Кир Яначко пуснал клюката, че е имал любовни отношения с хубавицата. Това станало, защото баща и не искал да му даде Анаста за жена, а той искал да попречи на годежа и с друг жених. Но проверката в банята доказала неговата лъжа.

Чешмата Бялата Анаста на алея Башбунар, Ловеч

Ето такива са народните предания, има ги навсякъде у нас, за тях се разказва или се пее в песните.

Чешмата, за която разказвам, както се вижда е долу – в ниското, под нивото на самата алея, пролетно време водата от нея е изобилна, но през горещото лято, за съжаление е пресъхнала. Местните хора казаха, че само за една седмица, манаващата в близост река Осъм е спаднала над един метър. До нея се слиза по стълби, около нея е чисто и добре поддържано и има много цветя. До чучурите е сложена табела с цитат от народната песен.

За разлика от пресъхналите чучури на Бялата Анаста, другата чешма в края на Башбунар алея е доста обилна – явно изворът и много по-пълноводен.

Чешма „Езерото“ на Башбунар алея

Разхождайки се в парка за спасение от летните жеги, влечението към водата е от силно, по-силно. Лениво течащата река Осъм, заедно с красивите дървета край нея представят едни вълшебни гледки – винаги е така, когато има вода и напяват:

Песента Бяла Анаста

 
 Там, де­то те­че на Баш-бу­нар во­да­та, там си бе­ли бя­ла Анас­та плат­на­та.
 Кир Янач­ко на чар­да­ци сто­е­ше и си сви­ри с бул­га­рий­ка те­ле­на.
 На Анас­та ти­хом-ле­ком ду­ма­ше: – Ма­ри Анас­то, бя­ла Анас­то, бе джа­нъм,
 сти­га си бе­ли бе­ли­те плат­на, Анас­то, по­чер­ня ти бя­ло­то ли­це, Анас­то,
 из­го­ря­ха ти бе­ли­те ръ­це, Анас­то.
 Че ня­ма ли ба­ща ти па­ри, Анас­то, та да да­де да из­бе­лят плат­на­та.
 Хай­де, Анас­то, хай­де ли­бе, иди си, та си ме­си топ­ла пи­та в огъ­ня
 и за­ко­ли тлъс­та пат­ка, Анас­то. За­ко­ли я, пре­пе­чи я, Анас­то
 и на­то­чи руй­но ви­но чер­ве­но, че ще до­да до­ве­че­ра на гос­ти.
 „- А бре, Яна­ке, наз­лъм Яна­ке, бе джа­нъм, как ще си ида тол­коз ра­но у на­зи,
 ка­то си има у нас май­ка рож­де­на.“ 
 Ба­ща й се­ди на хан­с­ки­те пен­дже­ри  и сви­ри с булга­рий­ка ша­ра­кий­ка.
 Па на Анас­та ти­хом – ле­ком ду­ма­ше: „Хай­де, Анас­то, хай­де бу­ба, ела си,
 та да сгот­виш топ­ли гозби вся­как­ви, да на­ме­сиш топ­ли бе­ли са­му­ни,
 да на­то­чиш руй­но ви­но чер­ве­но.
 На­ пос­те­ли бо­жиг­роб­с­ки ми­са­ли, на­ре­ди све­то­гор­с­ки та­ла­ри,
 че ще дой­дат та­баш­ки­те баш кал­фи та­зи ве­чер на ве­че­ря у на­зи.
 По-мал­ко ще, бу­ба, Анас­то, да ядат, по-мно­го ще, те­бе Анас­то, да гле­дат
 и ще те­бе, джа­нъм Анас­то, из­би­рат за да до­дат дру­га ве­чер на го­деж. /народна песен/
река Осъм

Ползвана информация: https://nglas.net/2008/11/13/градски-легенди ; https://bg.wikipedia; Снимка на чешма Езерото – предоставена от Ст. Стефанов от Ловеч

Текст и снимки: К. Найденова

 

0 0 vote
Article Rating

Може да харесате още...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x