Язовир Пчелина и „кацналият“на една скала параклис на Св. Йоан Летни

       Язовир Лобуш или язовир Пчелина е едно красиво, изкуствено създадено езеро недалеко от с. Поцърненци, Пернишко.

     Чух различни версии за името му. По популярната е, че е кръстен на селото, което е потопено при образуването му – с. Пчелинци. Казват, че при стената, под водата прозират сгради, но няма как да се провери. Друга версия е, че в скалите покрай него е имало е имало диви пчели.

     Действително, скалите са  порьозни и в тях са се образували доста отвори, така че е вероятно, но в момента няма нито един рой, даже и една пчеличка.  А може би, създаването на язовира ги е изгонило. Но и скалите, и гледката към водата са изключително красиви.

    Освен прекрасната гледка, която е съвършена наслада за окото, тук се намира и миниатюрната, „кацнала“ на скалите над него църквица „Св. Йоан Летни“. Местността се казвала някога „Пчелин камък“, което потвърждава версията за дивите пчели.

 

     Над входната врата има чисто нова икона на светеца, която  е компенсация от днешно време за съсипаните стенописи вътре в параклиса – наследство от безбожните времена през социализма. Но това си е чиста проба вандализъм, защото от малкото останало се вижда че са били много красиви. Изчегъртаните очи на Богородица ще оставя без коментар и даже няма да публикувам снимка, защото е и грозно, и жалко, и тъжно.

 

     В двете ниши са поставени икони, при реставрацията на църквата, за да скрият унищожението по стените. Пък доста имена на глупци, „висят“ по стените, като се казва в една поговорка. Отвън обаче е красиво –  синя вода, синьо небе, бели облачета, бял параклис, цветя, кръстове и други…

     Прекрасни гледки, чист въздух и българщина.

     И макар язовирът да е създаден по една доста прозаична причина – за да бъде утайник на река Струма, която е била силно замърсена от грандоманските металургични производства в Перник, сега когато за радост те са минало, тук се е получило едно невероятно място. И нещо много интересно – по пътя към църквичката срещнахме доста чужденци.

 

Текст и снимки: К. Найденова

Използвана информация от Wikipedia


Save

Save

Save

Save

Save

Save

SaveПолзвана

Save

Save

Save

Save

Save

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *