Вековен дъб пази малкия параклис и старата чешма в село Бузяковци

Малкото селце Бузяковци е на 6-7 км над Вакарел по пътя за Панагюрище. Тук наоколо е пълно с махалички сгушени в полите на Средна гора, макар и все още в по-ниската и част. Мястото е живописно, а въздухът е чист защото няма много движение, пък и пътищата извън главния са почти черни. Но това му е романтиката… и аз я оцених напълно, когато бях там.

При хубаво време се разкриват прекрасни гледки, вижда се чак до Рила планина.

Закътано място е тук, не са много хората, които живеят постоянно, но в почивните дни е пълно. И въпреки че е малко, селцето си има своите забележителности.

Вековният дъб в село Бузяковци

Вековният дъб до параклиса „Свети Георги Победоносец“ е може би най-старият символ на село Бузяковци.

Интересен факт е че дълги години вековният дъб е служил за олтар на вярващите хора в селото, тъй като тук не е имало църква.

Каменният кръст е непокътнат, но двете икони са доста избелели с времето – по-долната е на Богородица. От няколко години тук вече има изграден параклис, посветен е на Св. Георги Победоносец. Малката църквичка е като сгушена под огромната корона на дъба.

Старата чешма

В ляво, точно преди голямото дърво, отново скътана под неговите клони, долу в ниското е почти скрита стара чешма. Двата и чучура се захранват от извор. То така или иначе в селото водопровод няма и всеки се спасява както може, та има хора, които идват до тук за да налеят.

Слиза се по няколко стълбички. Водата може да се налива от две места.

И от двете страни на бетонните стени има надписи, но доста нечетливи. След дълго взиране успах да разчета само, че изворът е от 1941 или 1961г, а през 1993 е направен и някакъв водопровод. Последно, през 2014г, когато са строили параклиса, чешмата и кладенеца са обновени с пари на дарител – Стоянов и организатор Андреев, които са изписани над чучурите.

Вода има достатъчно, даже почти за цялото село.

Параклис „Свети Георги Победоносец“

Параклисът е изграден със задружните усилия и помощта на много хора и е осветен на 22 септември, преди няколко години. Затова селото празнува два пъти в годината – на Гергьовден и на денят на независимостта на България. Точно тук, на това място се прави курбан и всички посядат на дългите пейки под навеса отстрани за да го опитат.

Тук винаги е достъпно за хората, врата е подпряна само с една летва и е заключена с райберче. Всеки може да влезе и да се помоли, когато има нужда да го направи.

Точно пред параклиса е поставена паметна плоча, посветена на местни хора, герои от различни войни.

Всичко това – параклисът, чешмата, паметната плоча и вековният дъб, заедно с останалите постройки са вписани в малко дворче, наречено с гръмкото име „Мемориален комплекс Белият камък“. За да се стигне до там, ще те упъти всеки в Бузяковци, стига да срещнеш някого по зелените му улици.

И въпреки, че в селцето има китни дворове с хубави къщи в тях, могат да се видят и дворове, в които скоро никой не е стъпвал и което изглежда много тъжно…

Текст и снимки: К. Найденова

Източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/Бузяковци

5 2 votes
Article Rating

Може да харесате още...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x