Fonte Gaia – Фонтанът на радостта в Сиена

     Една от перлите на средновековна Тоскана, ако не и най-красивата – гр. Сиена не е имала естествени водоизточници. Да се построи фонтан на централния площад  на града – Piazza Del Campo, си е било истинско предизвикателство през  1340 год., когато сиенската Синьория(общ. съвет) решила да изгради обществен фонтан.

1.la_fonte_gaia_

    Водата до него е докарана от колегите инженери  чрез внушителен инфраструктурен проект, включващ  подземни тунели с дължина около 25  километра, които все още съществуват. Подземните лабиринти представляват сложен хидротехнически шедьовър и осигуряват вода за различни чешми, фонтани  и кладенци в целия град.  Построени са за събиране на вода от най-богатите на подземни водоносни пластове райони и отвеждането на водата до града. Те  са единственият източник на питейна вода до Първата световна война, когато са били заменени от по-модерен водопровод. Тази мрежа от аквадукти се нарича „Bottini“. Терминът е използван за първи път през 1226 и показва приликата с варел на сводестите тунели –  височината им е  около 1,80 метра, а ширината – 0,90 метра.

2.onti.medievali.siena.bottino.fonte.gaia  museo-acqua-siena

     Възможно е да се обходят пеша, в зависимост от нивото на водата в тях, заедно с екскурзовод, но заявката за това трябва да бъде направена най-малко една година предварително.

     Самият фонтан е изработен от Сиенските скулптури – архитекти Агустино и Аньоло и е открит на 01 юни 1343 год. Тъй като откриването било съпроводено с много радост според легендата, затова е кръстен така Gaia или радостен. След  заминаването на Арнольо в Асизи, Аугустино започва работата по украсата му, но умира на площада докато я създава. Затова през 1409г. Общинският съвет възлага украсата на Jacopo della Quercia. Работата е завършени за десет години и днес се счита за една от най-големите прояви на италианската скулптура през петнадесети век.

Fonte_gaia_Siena

     Фонтанът представлява правоъгълен мраморен басейн, ограничен от трите стени от висок  мраморен парапет, целият украсен със скулптури.

     На двете по-къси страни са изобразени  Сътворението на Адам и изгонването му от Рая.

cacciata-dal-paradiso-terrstre-foto-di-bruno-brunelli  Създаването на Адам

     На по-дългата страна в центъра доминира Мадоната с Младенеца, заобиколена от символи на добродетелите.

4.Panel_Fonte_Gaia_Siena_n2

     За материал при изработването е избран много слаб  и неустойчив находа на времето и  атмосферните влияния мрамор. Скулптурите и панелите започнали да се съсипват. А най-голямото нараняване на фонтана е през  1743 по времето на Palio (ежегодно състезание с коне, провеждано на площада) – зрител се качва на една от статуите и тя пада и се разбива на парчета, като никога не е възстановена.

Jacopo_della_quercia,_Rea_silvia_04

Jacopo_della_quercia,_Acca_larentia_01

    Затова през 1858г. оригиналите са заменени с копия, изработени от здравия мрамор на Карара от скулптура Тито Сарочи (Tito Sarrocchi urist).

    В оригиналният фонтан две голи женски фигури са украсявали предните две колони, като се смята, че представляват Асса Larentia и Rhea Silvia (съответно майка и сестра на Ромул и Рем, символизиращи Благотворителност и Щедрост),  но след реконструкцията не са направени нови. Оригиналите се съхраняват в Градския музей. Това са първите две статуи на голи жени  поставени на обществено място, които не са нито Ева, нито разкаяла се светица.

     Вследствие на тази реконструкция се появяват вълците, от които струи  вода, представляващи майката-вълк на основателите на Рим – Рем и Ромул, тъй като се смята че Сиена е основана от Senius и Aschius – синовете на Рем, които според местна легенда избягали от Рим с откраднатата статуя от храма на Аполон. Затова на много места в града могат да се забележат такива статуи, включително и пред прекрасната катедрала на Сиена.

     А гълъбите, са неотменна част от фонтана особено лятно време.

Wolf_fonte_gaia

    В момента целият фонтан е копие на реконструкцията на Сарочи (вторият фонтан), която също се съхранява в музея.

 


Текст: Авторът ; Ползвана литература: Wikipedia

Снимки: Всяка снимка води към сайта, от който е ползвана

 

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *