Уникалните чешми на Дундаков – №1 Чешмата с летящата Св. Петка в Петрички манастир е изписана по съвети на Ванга

Кой е Руси Дундаков?

Има едни три чешми в България, които много си приличат на външен вид и това не е случайно. Техният автор го прави умишлено, или както казва:

Искам да се знае, че са от един човек правени. Нарочно ги правя така, както си приличат църквичките, а пък са различни.

Това е Руси Дундаков – български художник, работил 30 години в киното. Самият той казва, че не държи на това да е художник, а иска да е човек. За него „майстор“ е по-истинско от „художник“ – да правиш нещо за другите хора. През живота си от 1944 -2011г е сътворил много и различни творби, но има измайсторени само три чешми – в Петрички манастир, в София, кв. Княжево и в Плевен.

Петрички манастир „Св. Петка“

Петрички манастир „Св. Петка“ е разположен в западните покрайнини на гр. Петрич. Това е подножието на Беласица планина. За негово създаване се счита изграждането на църквата „Св. Петка“ през 1912г. Съществува легенда, че тя е на място, където местен овчар открил икона в къпиновите храсти .

Входът към Петрички манастир Св. Петка
Църквата „Света Петка“

Днес манастирът представлява комплекс от църквата, жилищни, стопански постройки и малък параклис посветен на „Св. Мчца Неделя“. Неразделна част от всичко това е бялата каменна чешма под огромния вековен чинар.

Чешмата под вековния чинар

История на чешмата в манастира „Св. Петка“

Петричката чешма е първата на Руси Дундаков – от 1983г. Камъкът за нея е нарязан в завода за врачански варовик в Мездра, той отива с камион до там за да го вземе.

Проектът за чешмата, художникът рисува без да е виждал мястото и работи по чертеж на архитект. Когато отива в манастира разбира, че това, което е маркирано като дърво, всъщност е огромен, вековен чинар с пет метра основа. А неговата чешмичка изглеждала като брошка в тази основа.

Чешмата на Св. Петка

Първоначално авторът замислил чешмата с три релефа, така както е чешмата в Плевен, но когато художникът сглобява отделните части от камък вижда, че тя наистина заприличва на едно малко бижу. Тогава решава да я остави само с централния релеф. Така започва да рисува иконата на Света Петка която лети, носи се над манастира.

Релефът с реещата се Св. Петка

Чешмата в Петрички манастир и баба Ванга

Майсторът не познавал пророчицата, но един ден докато работел дошла жена, която му рекла: „Много ти здраве от леля ти Ванга“. Жената също казала: „Ванга иска да я поканиш за откриването. И каза да я направиш чешмата така, както сега си я направил“. А той, Руси Дундаков много се почудил за какво става въпрос. Докато рисувал иконата на Св. Петка, върху двата странични камъка бил написал разни телефони и други неща за подсещане – т.е. само букви, това и видял. Тогава помолил владиката да му даде два текста от Библията и така се появили буквите, които му заръчала пророчицата от двете страни на иконата.

За съжаление, Ванга e болна, когато се прави освещаването и не успява да отиде. Срещата на художника с нея става по-късно, когато отива до Роженския манастир, който в онези години е музей. По думите на Руси Дундаков, директорът на манастира го викнал за да го запознае с пророчицата. А тя казала:

„Знам го тоя, това е майсторот, що прави чешмата на света Петка“. Свети Стефан каза и тука да направиш чешма. Но образ няма да слагаш, защото ще му избодат очите. Ще сложиш ръка, благославяща.

Художникът казва, че като я слушал направо настръхнал и не можал да каже и една дума.

Чешмата в завършен вид наистина става като една малка изящна брошка в двора на манастира.

Освещаване на чешмата в Петрички манастир

Художникът, когато разказва за деня на освещаването, говори с умиление.

Освещаването на чешмата става от Петричкия владика на празника на Света Петка. Били се събрали страшно много хора. Денят бил много горещ, владиката бил качен върху една каруца и от там говорел, а всички били притихнали – тишина. Владиката видял художника и се провикнал: „Я майстора да дойде. Златни ръце има това момче“.

Хората избутали Руси Дундаков напред, а той така се притеснил, че се разплакал. Тогава владиката плиснал менчето с водата в лицето му, за да скрие сълзите на щастливия художник.

Невероятна е историята на тази чешма в манастр „Св. Петка“ в Петрич. Мястото е тихо и много приятно. И се разкрива прекрасна гледка към гр. Петрич.

Изглед към гр. Петрич

Източник: Интервю с Руси Дундаков – http://newspaper.kultura.bg/media/my_html/2178/dunda.htm

Текст и снимки: К. Найденова

0 0 vote
Article Rating

Може да харесате още...

Subscribe
Notify of
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x