„Изворът на Белоногата“ – две различни чешми

Поемата „Изворът на Белоногата“ е добре позната на повечето от нас, тъй като сме я изучавали в училище. Много хора обаче не си спомнят или изобщо не знаят къде се намира този извор и чешмата, която е построена.

А, от десетилетия се води спор къде точно се е намирала тази чешма…

Легендата за Изворът на Белоногата

Поемата „Изворът на Белоногата“ е едно от най-емблематичните произведения на възрожденската ни литература. За нейния автор П.Р.Славейков това е най-яркото произведение, с което той е свързван. В него се възпява патриотизмът на обикновената българска девойка – красивата и кротка Гергана, която се радвала на взаимна любов с напетия ерген Никола.

С няколко думи ще припомня съдържанието на поемата. Никола, любимият на Гергана поискал китката й, но тя му отговорила, че китка не се дава по тъмно, защото може злите сили да им завидят, както и станало. Разбрали се рано сутринта да се видят при извора и той да получи китката.

Там, обаче бил везирът с войската си. Те пристигнали през ноща и разпънали палатки край него. Омагьосан от карасотата на Гергана и белотата на нейните нозе той я пожелал за ханъма. Обещавал и всичко за да отиде с него в Стамбул, едва ли не и звездите на небето.

Младата девойка била категорична, за нея родния край бил най-прекрасното място на света. Тя непреклонно защитила и любовта си към Никола.

На живот ми си господар,
но на волята не ми си;
Без воля стопан ставаш ти
на мъртво сърце студено. . .

Везирът бил смаян от нейната сила, вяра, любов и непрелъстимост. Заръчал, в знак на уважение към нея, на извора да се изгради чешма. Обаче, красивата мома Гергана залиняла и се поболяла, а след около година се споминала. Счита се, че дюлгерите вградили сянката й в чешмата.

Чешма „Изворът на Белоногата“ край Харманли

Помежду Ибинча и Харманли на пътя има една чешма,
която ся казва Акъ балдъръ чешмеси,
за нея живее в народът следующето предание:

Това е написано в началото на поемата „Изворът на Белоногата“. В края на гр. Харманли в посока Любимец, в малък парк се намира чешмата, която се счита, че е на мястото на извора, където Гергана е срещнала везира.

Описание на известната чешма е дадено от харманлийски учител и общественик Дялко Милковски: Чешмата Ак-балдър чешмеси е до самото шосе, имала е покрив под който пътниците почивали. Чешмата имала два или четири чучура, дванадесет корита, които били толкова високи, че добитъкът е можел да се напои без почти да се навежда над тях и три големи мраморни плочи с надписи.

Това в момента видно не е така.

Чешмата е само с два чучура, коритата изобщо не са високи. Има три мраморни стъпала, които определено са от по-ново време.

Според описанието близо до чешмата е имало беседка от дялан камък. Беседката била с каменни колони и каменни пейки, както и с шадраван в средата. Там пътниците отпочивали, след като отпивали от студената вода на чешмата.

Всичко това е било в едни далечни времена. Сега само мястото може би е същото, както е доказал след много проучвания местния общественик и краевед Марко Сакарски през 1930г. Възможно е беседката да е била под огромното дърво, под което сега е табела със стих от поемата, която показах по-горе.

Паркът, където се намират чешмата и статуята на Гергана е наречен „Парк на Белоногата“. Мястото е обявено за исторически паметник на културата с национално значение през 1958 г.

Спорът за истинското място на извора

Видиш ли долу в полето
дет се мержеят, чернеят
дестина дръвя върбови?
Там било село Бисерча,
в стари години, отколе,
там се родила, живяла
мамина мила Гергана.

Години наред между гр. Харманли и с. Бисер се води ожесточен спор къде точно е била описаната в поемата на Славейков „Акъ балдъръ чешмеси“.

Реално, първите редове указват, че Гергана е била от с. Бисер. Тя се разбрала с либето си да се видят сутринта на извора, а разстоянията от с. Бисер до двете чешми са доста различни.

Чешмата на село Бисер

Чешмата в с. Бисер се намира в парк, в близост до ж.п спирката на с. Бисер. На главния път, по посока към селото има изградена масивно пано с рисунка на Гергана и везира, както и отделни стихове от поемата, изписани от двете страни на рисунката. Стрелка сочи към пътеката, която води към чешмата.

За разрешаване на спора е бил привлечен дори шефът на БАН от 1947-1962 г, академик Тодор Павлов. Той обаче първоначално подкрепил харманлийската чешма. На Общински съвет Харманли отпуснали 75 000 лв за да изградят парк, край съществуващата „Ела чешма“(сегашният Парк на Белоногата).

През 1960г, академикът обаче дава абсолютно противоположно становище по въпроса, с което на около 10 страници доказва, че истинското място на Герганината чешма е до ж.п гарата на с. Бисер.

Разбира се, чешмата която е на мястото е новоизградена, каменна чешма с красива композиция на нея. Основните съображения, които академикът изтъква са, че Гергана е селска девойка, а Харманли е град. Другото е описания в поемата пейзаж с върби, който съответства на ландшафта около с. Бисер.

След продължителното сухо лято, в началото на есента, когато бях на мястото, водата от чучура не беше много силна.

Интересното е, че и тази чешма се намира под вековно дърво – летен дъб, разперил клоните си над нея, сякаш да я защити от стихиите.

Местността около чешмата е част от природна забележителност „Находище на блатно кокиче“ и е защитена.

Спорът за истинския извор на Белоногата още не е приключил. Село Бисер и гр. Харманли ще продължават да твърдят, че тяхната чешма е на истинското място. Аз няма да ставам арбитър.

Ако се намирате в района, разходката до двете чешми ще е много приятна, особено ако времето е хубаво.

Източници: https://litclub.bg/library/bg/slaveikov.htm; https://bgmateriali.com/Петко Славейков / Изворът на белоногата; https://haskovo.live/349138-2/ ; https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/1236759

Текст и снимки: Катрин Найденова