Параклисът с лековито аязмо до Мулдавски манастир „Света Петка“

Мястото на Мулдавски манастир не е избрано случайно.

Легенда за изграждането на Мулдавски манастир

Манастирът е изграден до свещен извор. Долът, започващ от извора, продължава на север до друго сакрално място – местността „40-те извора“, където е съществувал култов център още от праисторически времена. Западно от манастира се намира връх Свети Илия, в най-високата част на който, на мястото на днешния едноименен параклис, е съществувало още едно светилище. Ако мислено се съединят точката на извора с двете светилища се получава равнобедрен триъгълник, на върха, на който са манастирът с аязмото.

И така, наличието на целебния извор води до изграждането на манастира в XIV век – в края на Второто българско царство. Още при падането на България под турско робство той е опустошен. За петте века иго това е ставало няколкократно, но след това отново е възстановяван.

Лековитото аязмо

Аязмото е изградено по-късно – през 1888г. Оформено е като параклис с името „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян, по народному – Свети Врач. Отвътре той е бил красиво изписан – подобно на църквата в манастира, но сега за съжаление от стенописите е останало съвсем малко. Водата се черпи посредством старовремски кран, като се изпомпва ръчно.

Преливната система на извора е изведена до чешма, изградена на пътя край аязмото. Конструкцията и не е в най-доброто си състояние, но вода тече и може да си налееш.

Един чучур – просто тръба, ако е имало други, вече ги няма. А коритата са доста затлачени с листа.

Църква „Св. Петка Мулдавска“

Манастирът е на 50м южно от параклиса. След многогобройните опустошения през вековете, последно през 2010год манастирът загубва в пламъци източното си крило. Сега той е почти възстановен. За съжаление най-красивата му част – съборната църква е в доста лошо състояние и се нуждае от спешен ремонт. Първо – на покрива, който тече, веднага след това на уникалните стенописи, които са конкурентни по красота на тези в Бачковския манастир.

Уникалното на църквата е покритата колонадата с арките пред входа. Изографисани са, стенописите са много красиви – Св. Петър и Св. Павел от двете страни на входната врата, Св. Св. Кирил и Методий до другата врата, Отец, син и светия дух на тавана, Дева Мария и други, но унищожената част за съжаление е около 50%.

Разходката до манастир “ Света Петка Мулдавска“ с неговия лековит извор е едно преживяване, което те среща с автентичността и красотата на отминалите времена, зарежда със спокойствие и вдъхновение и малко натъжава заради изгубените завинаги част от творенията на старите майстори. Пътя до там не е много добър за изкачване с кола, но пък предлага насладата от хубавата природа и чудните гледки към гората и язовир „40-те извора“.

Ползвана информация: http://svetimesta.com/Манастири/

Текст и снимки: К. Найденова