Пирин – езеро Безбог, връх Безбог

Великолепието на Пирин планина се запечатва в ума на всеки, който я посети. Първият досег с нея може да е чрез красивото и с изключително лесен достъп езеро Безбог или както е по-популярно Безбожкото езеро.

Национален парк Пирин

Най-старото име на Пирин, още от тракийски времена е Орбелус – белоснежен. Славяните пък са го наричали Перин или Перун – върховен бог и сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка. Мисля, че това сравнение много му прилича, когато се загледаш в стръмните склонове към върховете, пленяващи със своята сурова красота.

Както знаем това е втората по височина планина в България след Рила, но от някои считана за по-красивата. За мен и двете са красиви, всяка от тях със своята си прелест.

Прекрасните езера на Пирин са най-голямото му богатство. Това са 186 ледникови езера, разположени в малки и големи циркуси. Надявам се, че лека полека ще ми се отдаде възможност да обиколя по-голямата част от тях. И… началото бе поставено с Безбожкото езеро.

Безбожко езеро

Езеро Безбог или Безбожкото езеро е красивото езеро до едноименната хижа, която се намира на северния му бряг. Това е най-лесно достъпното езеро в Пирин. До него се стига веднага след като се слезе от лифта, тръгващ от хижа Гоце Делчев. Така че, никой не може да има извинение, че не е отишъл до там за да му се наслади.

Езерото вероятно е кръстено на извисяващият се над него връх Безбог.

Първата гледка която видях беше този крив корен, на фона на езерото. И от там нататък се заредиха хубост след хубост.

Един кол с надпис Пирин ни напомня къде сме, за да не би случайно да се объркаме.

Това, което веднага ме впечатли в Пирин са красивите цикламени цветя. Сигурно са типични за края на август, но нали за първи път се качвам – не знаех. ГОЛЯМА КРАСОТА! Поразрових се и разбрах, че това е теснолистна върбовка. Позната е още като Fireweed – пожарен бурен, тъй като е първото цвете, което се появява след пожари в планината.

А сега, малко данни за самото езеро – сигурно ще ги прочетете във всяка публикация по темата, но все пак..

Оказва се, че около езерото има още три по-малки пресъхващи езера, но лично аз не разбрах къде са – може би с дрон могат да се видят. Езерото е разположено на 2239м над морското равнище – горе-долу на нивото на езеро Близнака – едно от Седемте рилски езера. Площта му е 19 дка, а най-голямата дълбочина – 7,0м. Има овална форма.

Тръгваме, за да обиколим езерото и да се изкачим по-нагоре. Веднага вдясно има дървено мостче, по което преминаваме.

Обикаляме езерото, отправяки се към противоположния край от където започва едно доста стръмно изкачване – душатата ти излиза, ако си неподготвен /наричат го Малка душевадка 🙂 /. Но въпреки усилията, продължаваме да се наслаждаваме на прелестните гледки, които Безбожкото езеро ни предоставя с пълни шепи.

Хижата и малкият заслон са като кацнали на брега и отражението й в прозрачните води правят гледката неповторима – все едно плуват върху облаците.

Зелените водорасли в сините му води създават някаква загадъчност, все едно там долу, под тях е скрит един друг свят.

Връх Безбог

Решаваме да се изкачим нагоре, пък даже и да стигнем до самия връх Безбог. Така и ще може да снимам самото езеро от високо. Първата част от пътя, както вече написах, след като се отделим от езерото е доста стръмна. Здраво се поизпотихме.

Често се обръщаме назад защото гледката към Безбожкото езеро е неповторима, а в далечината се виждат Родопите. Встрани от пътеката има нещо подобно на морените.

За да се стигне до връх Безбог, пътеката в началото е обща – за върх Безбог, за връх Полежан и за Поповото езеро. След това пътеката за Попово езеро се отделя, а впоследствие се разделят и пътеките за двата върха.

Дотук имахме сравнително полегат участък след голямото изкачване. Но, сега отново започваме катерене.

За изкачването какво да пиша – гледам нагоре, снимам, обръщам се назад – пак снимам, красотата е във всички посоки. За младите и по-спортните натури отнема по-малко от час. За такива като мен, доста висяли в офиса пред компютъра – повече, защото спирах често за почивка..

Но, вярвайте цялото това усилие си струва, защото гледките от тук бяха съвсем различини. Насреща ни гордо извисява снага връх Полежан – 2851м, който впечатлява със суровата си, гранитна красота.

В последния участък преди върха се катерим направо по камъните, струпани един върху друг. А приятелките ни, които останаха под върха, изглеждат като малки мравчици.

И така, най-сетне сме на върха – след изкачването по камънака достигнахме до равно било.

От тук гледките са във всички посоки, само че езеро Безбог както се надявах не се виждаше. Затова пък успях да снимам езеро, долу в полите на вр. Полежан, което се оказа безименно.

Връх Безбог – 2645м бе успешно покорен.

Пътят надолу разбира се преминахме много по-бързо. Бяхме изключително доволни, че времето беше толкова много с нас и двата дни, които прекарахме в хижа Безбог, тъй като отидохме и до Попово езеро. Последният ден, преди тръгване успяхме да видим Безбожкото езеро и околностите обвити в мъгла. Това е гладка, която е не по-малко прекрасна.

Да стигнем до тук е много лесно. Отиваме до Добринище, там хващаме пътя за хижа Гоце Делчев – около 11 км асфалтов път. От хижата се качвате на лифта, преминавате през междинна станция и готово.

Лифтът през лятото работеше от 8,30 до 16,00ч, но задължително трябва да се провери ако искате да се върнете същия ден, тъй като работното време се променя. Ние преспахме две нощи в хижата, има всичко необходимо и вкусна храна, но препоръчвам да си запазите места предварително. От тук тръгват много от маршрутите в Пирин, а и да останете за релакс и за да се наслаждавате на красотата на Безбожкото езеро пак е достатъчно.

Текст и снимки: Катрин Найденова

Източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/Безбожко езеро https://bg.wikipedia.org/wiki/Полежан https://bg.wikipedia.org/wiki/Пирин