Разходка в тайнствената гора до Яворнишки водопад

Гората с чинарите

Няма такава гора – е, разбира се че има, но аз поне досега не бях виждала. Първият досег с планината Беласица ме очарова и станах нейна почитателка завинаги. В търсене на по-лесният път до Камешнишки водопад, попаднахме в с. Яворница. И хора от селото ни упътиха към водопада, който се оказа обаче Яворнишки водопад. Тръгвайки по пътеката, още след първите петдесетина метра навлязохме в гората.

Чу се шум от бълбукаща вода и направихме малка отбивка в тази посока за да ститнем до рекичката. И там попаднахме в царството на дърветата – малки, средни, големи, преплитащи страно кривите си клони над водата.

• 

• 

И после чинарите, тези великани със странни израстъци, наподобяващи различни чудновати форми.

• 

• 

• 

• 

• 

Направо магическо място, където слънцето трудно си пробива път през гъстите, преплетени клони на дърветата и така те изглеждат още по-внушителни и тайнствени. Оставяме всичко на въображението за да разпознае образи и форми.

Върнахме се обратно на пътеката с маркировката, която продължаваше през чудната гора – гората на чинарите.

В крайна сметка пътеката ни отведе пак при реката. Всякакви мостчета преминават през нея. Оформени са кътове за почивка, накои от тях вече пообрасли – гората се опитва да си върне своето обратно.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Преди да тръгнем към самия водопад, стигнахме до друг кът за почивка, към който има и барбекю и дори люлка като от едно време.

• 

• 

• 

• 

• 

Поставени са и табели, които информират за планината, която е природен парк, а в случая за едни от красивите и обитатели – пеперудите. Успях в крачка да снимам една, но не я познах в нито една от картинките – явно е на някое от другите табла. Има дори и чешма, но неработеща.

• 

• 

Красивият Яворнишки водопад

Наистина човешката намеса разваля тайнственият вид на моята гора, но като пресякохме по мостчето и се поотдалечихме от там, отново навлязохме в царството на приказките. И така по пътечката, бавно, но славно и правейки буквално стотици снимки лека полека приближавахме към крайната цел.

• 

• 

Шумът на вода се засилва и вече предвкусвахме красотата, която ни очакваше – ВОДОПАДЪТ – ей го там зад дърветата.

• 

• 

Малко статистика – Яворнишки водопад е от категорията малък водопад, намира се на около 770 м надморска височина, скокът му е малък – около 5метра, но за сметка на това е раздвоен. Водата пада от две места – едно вертикално и едно, което се разпръсква под формата на ветрило – много е красив на живо. за да са събере в няколко па-малки скокчета и да продължи надолу.

• 

• 

Двете струи се събират в няколко по-малки скокчета за да продължат надолу като рекичка. Няма какво да се описва повече, просто гледаш и се наслаждаваш, и снимаш, много, много снимаш.

• 

• 

• 

• 

Определено се влюбих в гората с чинарите и в това малко, но изящно водопадче. Не ми се тръгваше, толкова приятно бе да гледаш падащата върху мъхестите камъни вода и да се наслаждаваш на нейната песен. И разбира се, да се опиташ да направиш най-готината снимка.

Как се стига до това малко чудо на природата: с. Яворница, на около 20км от Петрич, тръгва се по пътеката край малката джамия с чешмата до турското гробище. Стига се за час и малко, ако не спираш често, често да правиш снимки. 🙂

Текст и снимки: К. Найденова