Разходка до Земен – 2част, проломът на р. Струма покрай ж.п линията
Знаете ли, че Земенски пролом на река Струма е четвъртият поред от всичките единадесет на 415-километровата река, която извира от Витоша и се влива в Бяло море при гръцкото селце Неа Кердилия. Красивият Земенски пролом е с дължина около 20км. и разделя Конявска планина на изток от Земенска планина на запад. 
Началото на Земенски пролом
Разходката през пролома е преживяване, за което обаче е необходим цял ден, дори и да не се обхожда цялата му дължина, особено през есента, когато денят е по-къс. За да се стигне до началото на пътеката, трябва да се излезе от Земен, след като първо се посети разбира се Земенски манастир. Тръгва се по пътя за голямата кариера – малко е тесничък , подминава се и се достига до моста над Струма. Там колата се оставя и се продължава пеша, а колокото далече ще си решат пътешественицете.
Точно над моста има изоставени съоръжения – също от карирера предполагам – те са добър ориентир за началната точка. 
Цялата дължина на пътеката се простира в непосредствена близост до ж.п линията, като се отклонява от нея само при тунелите, които са някъде напред, за да ги заобиколи. Това е и единственият транспорт покрай пролома.
За мерклиите с фотоапарати придвижването по пътека е бавно, тъй като изкушенията за снимки са на всяка крачка. Така че, тук в тази публикация предимно ще има снимки. Ами то думите са излишни – просто се наслаждаваш на леките извивки на реката, красивата природа покрай нея и чудните отражения във водното огледало.
Чудните скални форми
Уникални скални форми могат да се видят съвсем в началота на отсрещната страна. Разположени са около и над стар бункер или нещо подобно.
Онзи, грамаданският най-отгоре прилича на Хълк или някой друг подобен филмов герой, но това е само в моето въображение.
Вляво, близо до ж.п линията има малка база на Софийския университет.
По течението на реката и нейните отражения
Но, да се върнем към реката, към водата, която лениво тече по своя път. 
Прекрасните отражения показват още веднъж какъв велик художник е природата.
Наближаваме малък бързей, а ромонът на водата се чува доста преди да се доближим до него.
След бързея, водата в реката е малко по-неспокойна и отраженията на дърветата не са толкова контрастни и ясни, но гледките са все така красиви. 
Изобилие от прелести само за първите един-два километра. За съжаление слънцето почва да залязва и ще трябва да хващаме пътеката назад.
Късмет, видяхме преминаващ влак по релсите над нас – и то два броя.
Пожелавам си през пролетта да успея да направя по-дълъг преход по тази приказна пътека, за да има „Разходка – 3част“.
Ползвана информация от: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B0
Текст и снимки: К.Найденова
