Седемте рилски езера 2 част – Бъбрека, Окото и Сълзата

Продължавам екскурзията до Седемте рилски езера с трите най-високи – Бъбрека, Окото и Сълзата, след като описах и показах пътя до Бъбрека в предишната публикация.

Цялата разходка до това уникално място ме накараха да почувствам Седемте рилски езера като диамантената огърлица на Рила планина. Едно богатство и красота, на които не можеш да се наситиш и искаш още и още.

Езеро Бъбрека

Лично за мен Бъбрека е най-красивото от седемте езера. Това е езерото, което ме грабна още от първия поглед. Както многократно споменах и в предишната публикация, колкото и снимки да изгледаш, това което се вижда на място е завладяващо и е много повече от възхищение пред майсторлъка на природата.

Бъбрека е на 2282м надморска височина и е езерото с най-голям обем – 1117 куб.м, на дълбочина достига до 28 м. Старото му име е Кара гьол (Kara Göl) – Черното езеро.

Както се вижда от снимката, пътят до него е доста равен след като сме преминали през първото изкачване в началото. Така че, може да му се насладим съвсем спокойно, без задъхване. В началото на юли тук все още има останки от снега, които се превръщат в красиво отражение във водата на езерото.

Разбира се, тук близо, до самата вода уникалната форма на езерото не си личи, но въпреки това е толкова красиво … Наоколо има много поляни, които през юли са покрити с красивите лилави камбанки.

Водата е прозрачна, кристално чиста и блестяща под лъчите на лятното слънце.

Магия е това тук. Много от хората остават край Бъбрека, наслаждавайки се на тази магия и зареждайки се с енергията й. А и до следващото езеро – Окото има едно добро, стръмничко изкачване. Аз обаче съм тук за да видя и седемте езара и поемам към склона.

Минаваме по мостче, над мястото където Бъбрека изтича към по-ниското езеро Близнаците.

Колкото по-високо се изкачваме, толкова по-добре се вижда уникалната форма на Бъбрека, определила името му.

Пътеката нагоре се вие по склона. Виждаме как от топящия се все още сняг се образуват потоци, скачащи над скалите като малки водопадчета. Самият път минава точно над един от тях.

Тук се намира чешмата, от която пих най-вкусната ледена вода. Абсолютно всички спираха, пиеха и наливаха шишетата с този истински елексир.

И така, леко-полеко със спирания за снимки, за вода и за почивка стигаме до следващото, шестото поред езеро – Окото.

Езeро Окото

Окото е най-дълбокото от всичките езера – 37,7м. Надморската му височина е 2480м, със 158м по-високо от Бъбрека, а площта му е 68 дка – със 17дка по-малко. Старото му име е Чанак гьол (Çanak göl) – паница, вероятно заради формата на езерото и скалите над него.

Първият поглед към него ми казва – доста сняг.

Водачката ни Лили каза, че само две седмици преди това почти цялото езеро е било замръзнало, което ще рече – към 25 юни. Затова се приема, че най-хубавото време за посещение на езерата е от средата на юли до края на август.

Снежните преспи по бреговете създават много красиви отражения в прозрачните води на езерото.

Окото е радост за окото. Нооо … има още едно езеро, което трябва да видим – седмото, Сълзата. Затова кратка почивка и пак нагоре.

Пътеката става доста стръмна отново, но пък имаме бонус – започваме да виждаме по няколко езера едновременно – гледка, която спира дъха всеки път, когато се обърнеш.

Усеща се, че вече сме доста по-високо, става по-студеничко и направо нагазваме в малки преспи, останали на някои по-усойни места.

Ето, най-накарая падна заветния връх – виждаме и седмото езеро – Сълзата.

Езеро Сълзата

Сълзата е най-високо разположеното от всичките езера – 2580м. То е също и най-малкото – само 7дка, а на дълбочина достига максимум 4,5м. Старото му име е Баш гьол, вероятно защото е съвсем малко, спрямо останалите.

В интерес на истината вече се бях изморила, и не обърнах достатъчно внимание на Сълзата, а и много ми се искаше да се кача още малко по-високо за да видя гледката към всичките езера.

Ето това е, това е за което си мечтаех и на което исках да се насладя. Величествено е, оттук с очи могат да се видят най-много шест от езерата. За да се видят всичките седем е необходимо още изкачване по стръмното, но нашата програма приключваше до тук.

Заслужено, поседнахме тук на високото и просто си стояхме и се наслаждавахме. След това по обратния път доста по-бързичко, но продължавайки да се наслаждаваме на красивите гледки.

При езеро Бъбрека отново се спираме. Както казах – тук ми харесва най-много. Има някаква енергия това място, магия която се усеща. Това е било усетено и от учителя Петър Дънов, който не случайно го е избрал за свещено.

Седемте рилски езера и учителят Дънов

Според Дънов – Рила е свещена и много стара планина и тя е всъщност Олимп, където са живеели боговете. Той казва: „Мусала е главата, Рупите са черният дроб, а Седемте рилски езе­ра съответстват на сърцето„

А за езерата :

Първото езеро наричайте Махарзи. Това значи “Голямата по­чивка”. Там ще си починеш. Първото езеро е физическият живот.
Второто езеро, гдето е нашият стан, наричайте Елбур. Това зна­чи “Бог е силният”. Елбур можем да наречем още Езерото на из­питанията.
Третото езеро наричайте Балдер-Дару. Тези думи преведени оз­начават “Онзи, Който дава благата”.
Четвъртото езеро се казва Близнаци.
Петото езеро наричайте Махабур. Това означава: “Големият и Силният”.
Шестото езеро е Сърцето.
Седмото наричайте Главата или Шемхаа. Това е име на Мъд­ростта.

Затова, тук на поляната над езеро Бъбрека, където Учителят е усетил силната енергия на планината, всяка година бялото братство изпълвява своя танц „Паневритмия“

Макар и без да играя танца, макар и по съвсем друго време на годината, сядайки в центъра на кръга почувствах как силата на природата прониква в мен и да създава чувство на радост и хармония.

Текст и снимки: Катрин Найденова; Снимка с танца :https://bg.wikipedia.org/wiki/Паневритмия

Източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/Седемте рилски езера; https://petardanov.com/topic/Рила свещената планина