Стогодишните чешми в китната Върбица
Макар и малко, село Върбица си има почти всичко – къщи, градини, църква, парк с паметник в него и две големи селски чешми. Само на дванадесет километра от големия град, в селото има доста жители, пък даже и нови се заселват напоследък. Църквата „Въведение Богородично“, изградена през далечната 1903г. е на най- високото, така че да се вижда и чува от всяка точка.
Чешмата на големия площад
Едната голяма чешма се забелязва веднага – в единия край на мегдана, както се е казвало навремето. Съвсем типична за онези години, тя е с два чучура и много дълго корито за поене на животните. В другия край има и перало – еее, както се знае навремето не е имало водопроводи в къщите и тук хората са се почиствали. Сега, само за животните, които минават покрай нея е място за утоляване на жаждата.
Каменната чешма е съградена, както се вижда на надписа от местните хора, датата на откриване – 13 юли 1827г. може би – надписът точно там не е много четлив.
Чешмата в парка
Другата чешма е в красивия парк на селото. Изобщо не се вижда от пътя – трябва да се влезе малко по навътре за да я откриеш.
На големина е колкото другата – има си същите отделни части и двата чучура включително. Водата е в изобилие, но за съжаление не е годна за пиене директно – това ние, хората всичко сме разсипали. За пране обаче става и лятно време се ползва по предназначението си. Дърветата от парка създават почти идилична обстановка покрай нея.
Изградена е през май 1890 година, а съкращението в края на надписа може би означава „майстор Стоян“.
Въпреки, че сме в село Върбица, четири бора, а не върби са като стражи над чешмата и вместо указателна табела сочат нейното местоположение.
Въпреки че не видях нито една върба малкият парк е много красив с гъстите си, обрасли с бръшлян дървета.
А там между дърветата е паметникът, посветен на местните герои – опълченци от руско-турската война. 
Димо Христов Комитов
Дичо Колев Комитов
Кольо Андреев Гарванов
Това се имената изписани на паметника – доброволци от селото, загинали в освободителната война.
При обсадата на Плевен, във Върбица е била Главната квартира на румънските войски.
Тескт и снимки: Катрин Найденова
Ползвана информация от: WikipediaSave
