Стогодишните чешми в китната Върбица

     Макар и малко, село Върбица си има  почти всичко – къщи, градини, църква, парк  с паметник в него и две големи селски чешми. Само на дванадесет километра от големия град, в селото има  доста жители, пък даже и нови се заселват напоследък. Църквата „Въведение Богородично“, изградена през далечната 1903г.  е на най- високото, така че да се вижда и чува от всяка точка.

Чешмата на големия площад        

Едната голяма чешма се забелязва веднага –  в единия край на мегдана, както се е казвало навремето. Съвсем типична за онези години, тя е с два чучура и много дълго корито за поене на животните. В другия край има и перало – еее,  както се знае навремето не е имало водопроводи в къщите и тук хората са се почиствали. Сега, само за животните, които минават покрай нея е място за утоляване на жаждата.

          Каменната чешма е съградена, както се вижда на надписа от местните хора,  датата на откриване – 13 юли 1827г.  може би – надписът точно там не е много четлив.

 

  Чешмата в парка 

Другата чешма е в красивия парк на селото. Изобщо не се вижда от пътя – трябва да се влезе малко по навътре за да я откриеш.

     

На големина е колкото другата – има си същите отделни части  и двата чучура включително. Водата е в изобилие, но за съжаление не е годна за пиене директно – това ние, хората всичко сме разсипали. За пране обаче става и лятно време се ползва по предназначението си.  Дърветата от парка създават почти идилична обстановка покрай нея.

 

 Изградена е през май 1890 година, а съкращението в края на надписа може би означава „майстор Стоян“.

Въпреки, че сме в село Върбица, четири бора, а не върби са като стражи над чешмата и вместо указателна табела сочат нейното местоположение.

     Въпреки че не видях нито една върба малкият парк е много красив с гъстите си, обрасли с бръшлян дървета.     А там между дърветата е паметникът, посветен на местните герои – опълченци от руско-турската война. 

Димо Христов Комитов                                                                                    

Дичо Колев Комитов

Кольо Андреев Гарванов  

Това се имената изписани на паметника – доброволци от селото,  загинали в освободителната война.

При обсадата на Плевен, във Върбица е била Главната квартира на румънските войски.


 

 

Тескт и снимки: Катрин Найденова

Ползвана информация от: WikipediaSave

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights