Малка бяла чешма в Новоселски манастир разказва част от историята на „българския Рокфелер“
Малка бяла чешма в Новоселски манастир – гр. Априлци разказва най-тъжна част от историята на една невероятна личност – Пенчо Семов. Радвам се че, търсейки информация за чешмата научих за този човек с голямо сърце. От бедно момче тръгнало от село Цвятковци той става крупен индустриалец и главен акционер на 28 дружества в България, но най-вече той е изключително щедър дарител.
История на чешмата в Новоселски манастир
Чешмата разказва една много тъжна история. Пенчо Семов е един от най-големите дарители, но в личния му живот трагедиите са доста. Роден е през 1873г, а през 1898г той се жени за Аница. През 1899г се ражда синът му Иван, а през 1900г дъщеря му Бонка. Младата му съпруга умира 1901г от туберколоза, само на 20 години. Горкият вдовец веднага се жени втори път за да има кой да се грижи за децата му. Но съдбата е решила друго – и двете дечица си отиват скоро след майка си, когато са само на по три годинки.
Малката скромна бяла чешма в двора на Новоселски манастир в гр. Априлци е изградена в памет на отишлите си много рано от този свят жена и деца на човека наречен „българският Рокфелер“. Това име му е дадено както заради богатството му, така и заради огромната му дарителска дейност.
Историята на Пенчо Семов
Загубвайки семейството си Пенчо Семов се отдава на работа и на благотворителност. Може да се каже, че той спомога за спасяването на България от безмилостно разпокъсване след Първата световна война. Дарява през 1919г 300 хил. златни лева на двама католически свещеници от Пловдив, които да лобират из Европа против разпокъсването на страната ни. Така тя успява да запази границите си от преди Балканската война при подписването на договора в Ньой. Иначе е можело да се простим с цяла Южна България в полза на Гърция и огромна част от Западна България (Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Кюстендил и Петрич) в полза на Сърбия.
Така изглежда този наистина голям човек. През целия си живот той проявява невероятна щедрост, основава фондация, чрез която дарява за какво ли не.
С негови пари се изграждат сградите на Аграрния факултет в Пловдив и на Института по заразни и паразитни болести. Основава фонд за борба с туберкулозата. През 1936г дарява красивата си вила на Съюза на журналистите, която да бъде превърната в приют за възрастни. С негово съдействие в Габрово се изграждат първите тенискортове и зимни пързалки.
Дарява средства за училище в родното му село Цвятковци, за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и още много други.
През цялото време се грижи и за работниците в многото си фабрики, като построява почивни станции за тях.
Когато умира през 1945г той оставя огромни капитали на стойност – 1 082 582 000лв – около 9 млн. долара, всичките завещани за благотворителност, но за съжаление новата соц. власт ги конфискува и…
Новоселски манастир и старата круша
Новоселски манастир „Св. Троица“ е създаден през 1830г като девически. Монахините в него вземат дейно участие в организирането и избухването на Новоселското въстание, най-масовото в Северна България по време на Априлското. За съжаление при потушаването му повечето от тях са избити, а манастирът е опожарен.
Чешмата, от която тръгна тази публикация е в двора на манастира, под голяма стара круша. Има легенда, разказваща за времето на потушаване на въстанието, когато крушата е била млада фиданка.
Разказва се, че когато турците нахлуват в манастира, една монахиня от страх, че ще загуби живота си, се вцепенява пред крушата. Заради това турците я подминават и така тя остава жива. Впоследствие става игуменка и възражда живота в обителта. Манастирът се превръща не само в място за молитва, но и в пантеон на загиналите. А старата круша, която вече е над 150 годишна, все още ражда вкусни плодове и пази сянка на бялата чешма.
Новата чешма
Както в много манастири, дали изградени с обществени средства, дали с дарения, чешмите са повече. Тук също има една по-нова чешма, с пейки, които хората често ползват. Изградена е на централната алея към църквата.
Уникална е България с това, че където и да отидеш история лъха от всеки камък и дори от малките чешми. Радвам се, че така научих за един човек – Пенчо Семов, за когото трябва много повече да се знае. Този човек трябва да има паметник не само в Габрово, а навсякъде в България. И да се съхранява завещаното от него, защото в момента някои от красивите му сгради са оставени на разрухата.
Текст и снимки: К. Найденова
Източници: https://www.168chasa.bg/article/6334091; https://bg.wikipedia.org/wiki/Пенчо Семов; https://bepf-bg.org/Старата круша; Разказ за старата круша – Йоан Стефанов от гр. Априлци
