Лековита вода извира от аязмото на Гигински манастир
Гигинският манастир е известен още като Черно(Църно)горски манастир „Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян Асийски“. Разположен е в полите на планината Черна Гора.

Една от причините за избор на мястото, на което е построен манастира е лековитият извор там.
Лековито аязмо в Църногорския манастир

Лековитото аязмо е в най-далечния, югоизточен край спрямо входа на Гигински манастир. Излиза се от вътрешната ограда и се слиза по стълби точно до него. Водата тук извира целогодишно от дълбочина около 2,50 метра. Много легенди се носят за чудотворните и свойства, които са помогнали на мнозина.
Кладенчето, разположено в сградата е в единия ъгъл, кръгло е и с диаметър по-малък от метър. Може да се гребне вода с някое от многото канчета, сложени до него.

Според монасите от светата обител живата вода, извираща тук е помогнала на хиляди хора да си върнат здравето. Много вярващи са идвали и заедно с молитвите са пили вода от от извора. Те измивали очите си, от което получавали облекчение на болежките си или се избавяли завинаги от тях.
Иконопис на тавана на помещението Икона с аязмо, благословено от Богородица
Поверията разказват, че водата от извора лекува очни болести, поражения на нервната система, а също помага и при безплодие. Сградата на аязмото е обновена през 2006г и при почистването са намерени много златни и сребърни монети – и по-стари и от по-ново време. Това показва благодарността на излекувалите се, които са се отплатили чрез тези дарения.

В края на 2007 година са направени изследвания на водата, които показват, че е годна за пиене и единственото отклонение от нормите е слабо изразеното наличие на повече желязо 0, 022 mg/dm3, което обаче е доста под нормата от 0, 20 mg/dm3. Това означава, че водата със сигурност е полезна при анемии. Но преди всичко водата помага най-много на хората, които вярват в божията благодат и изцелението.
След 2007г са отбелязани много хора, които са се излекували след като употребявали водата от аязмото. За тях по-подробно може да прочетете тук
След изкачване обратно към манаситра насреща се вижда кулата с камбанарията.

История на Гигински манастир
Първоначално манастирът е изграден през XI-XII век в подножието на най-високия връх на Църногорската планина – връх Тумба. За радост, не пострадал при османското нашествие. Така се утвърдил като средище на бурен обществен живот на българите от съседните околии. Това в един момент не се понравило на пиротските турци. Те успли да инсцинират кървав инцидент, който им послужил като причина за масово клане и унищожаване на светата обител. Това станало около 1737-39г.
Манастирът се връща отново към живот благодарение на хилендарски монаси, които при преминаването си през Църна гора открили по божий знак заровеното аязмо и решили да възстановят в близост до него обителта.
Най-ценна в манастира е църквата, която заради закона в Османската империя, който не разрешавал строителство на нови храмове е изградена върху остатъците от зидовете на по-стар средновековен храм, съществувал на това място (близо до аязмото). Завършена през 1822г, днес тя е обявена за архитектурен паметник.

Вътре има добре запазени иконописи, на мен най – много ми хареса стълбата, върху която е изписано „Отче наш“. До сега не бях виждала подобно изображение.
Кулата, която се вижда отдалече е от по-ново време, най-хубавото в нея са камбаните, които се управляват автоматично и в часовете, когато трябва да бият се получава невероятен синхрон.

Гигенският манастир носи името на двамата братя чудотворци – лечители Козма и Дамян Асийски. Те познавали целебните свойства на билките и имали способноста да лекуват слепота, куцота и рани по тялото. Българите ги наричали светите врачове. Не е случайно че манастирът е наречен на тях и това се дължи на лековитото аязмо, с което е известна светата обител.
Имайте силна вяра, пийте от лечебната вода, бъдете доби и…. чудесата се случват в Църногорския манастир.
Текст и снимки: К. Найденова
Източници: http://www.svetogorie.com/index.php?m_id=9
Харесайте страницата ни във Facebook