Лековита вода извира от аязмото на Гигински манастир
Гигинският манастир е известен още като Черно(Църно)горски манастир „Св. св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян Асийски“. Разположен е в полите на планината Черна Гора.
Една от причините за избор на мястото, на което е построен манастира е лековитият извор там.
Лековито аязмо в Църногорския манастир
Лековитото аязмо е в най-далечния, югоизточен край спрямо входа на Гигински манастир. Излиза се от вътрешната ограда и се слиза по стълби точно до него. Водата тук извира целогодишно от дълбочина около 2,50 метра. Много легенди се носят за чудотворните и свойства, които са помогнали на мнозина.
Кладенчето, разположено в сградата е в единия ъгъл, кръгло е и с диаметър по-малък от метър. Може да се гребне вода с някое от многото канчета, сложени до него.
Според монасите от светата обител живата вода, извираща тук е помогнала на хиляди хора да си върнат здравето. Много вярващи са идвали и заедно с молитвите са пили вода от от извора. Те измивали очите си, от което получавали облекчение на болежките си или се избавяли завинаги от тях.
Поверията разказват, че водата от извора лекува очни болести, поражения на нервната система, а също помага и при безплодие. Сградата на аязмото е обновена през 2006г и при почистването са намерени много златни и сребърни монети – и по-стари и от по-ново време. Това показва благодарността на излекувалите се, които са се отплатили чрез тези дарения.
В края на 2007 година са направени изследвания на водата, които показват, че е годна за пиене и единственото отклонение от нормите е слабо изразеното наличие на повече желязо 0, 022 mg/dm3, което обаче е доста под нормата от 0, 20 mg/dm3. Това означава, че водата със сигурност е полезна при анемии. Но преди всичко водата помага най-много на хората, които вярват в божията благодат и изцелението.
След 2007г са отбелязани много хора, които са се излекували след като употребявали водата от аязмото. За тях по-подробно може да прочетете тук
След изкачване обратно към манаситра насреща се вижда кулата с камбанарията.
История на Гигински манастир
Първоначално манастирът е изграден през XI-XII век в подножието на най-високия връх на Църногорската планина – връх Тумба. За радост, не пострадал при османското нашествие. Така се утвърдил като средище на бурен обществен живот на българите от съседните околии. Това в един момент не се понравило на пиротските турци. Те успли да инсцинират кървав инцидент, който им послужил като причина за масово клане и унищожаване на светата обител. Това станало около 1737-39г.
Манастирът се връща отново към живот благодарение на хилендарски монаси, които при преминаването си през Църна гора открили по божий знак заровеното аязмо и решили да възстановят в близост до него обителта.
Най-ценна в манастира е църквата, която заради закона в Османската империя, който не разрешавал строителство на нови храмове е изградена върху остатъците от зидовете на по-стар средновековен храм, съществувал на това място (близо до аязмото). Завършена през 1822г, днес тя е обявена за архитектурен паметник.
Вътре има добре запазени иконописи, на мен най – много ми хареса стълбата, върху която е изписано „Отче наш“. До сега не бях виждала подобно изображение.
Кулата, която се вижда отдалече е от по-ново време, най-хубавото в нея са камбаните, които се управляват автоматично и в часовете, когато трябва да бият се получава невероятен синхрон.
Гигенският манастир носи името на двамата братя чудотворци – лечители Козма и Дамян Асийски. Те познавали целебните свойства на билките и имали способноста да лекуват слепота, куцота и рани по тялото. Българите ги наричали светите врачове. Не е случайно че манастирът е наречен на тях и това се дължи на лековитото аязмо, с което е известна светата обител.
Имайте силна вяра, пийте от лечебната вода, бъдете доби и…. чудесата се случват в Църногорския манастир.
Текст и снимки: К. Найденова
Източници: http://www.svetogorie.com/index.php?m_id=9
Харесайте страницата ни във Facebook