Разходка из Делчево, където чешми, къщи и улички – архитектура и природа са преплетени в едно – 1част

Село Делчево

Село Делчево е късметлийско, защото хубав път се вие от главния град Гоце Делчев до него. Лесният достъп му е помогнал то да се запази, а в последните години и да се обнови, но съхранявайки неповторимия си възрожденски стил. Така бившия чифилик Юч дурук посреща и изпраща гости. За разлика, неговите събратя възникнали по същото време – с. Добротино (Даг чифлик) е с 20-тина души, а с. Драгостин (Буржоза чифлик) и с. Средна(Срѣдна чифлик) са вече закрити официално.

Селото, на 9 км от Гоце Делчев се е свило в полите на южен Пирин и от площада пред кметството му се открива прелестна гледка към града.

От тук тръгват тесните калдаръмени улички, покрай които са накацали къщите, много от тях вградени в самия склон. Чешмите, нашата цел са също част от сгради, дувари или стълбища – всичко е преплетено в едно със заобикалящата ни природа.

Чешмите на селото

Първата чешма е още на площада. Тя е и най-новата. Това е чешма, изградена за героите от Делчево, загинали за свободата на България.

Чешмата е буквално вградена в стълбата към една от най-големите къщи тук – Делчовския хан. Посветена е на местните хора, загинали за България във всички войни и въстания.

• 

• 

Завиваме на дясно покрай хана и поемаме по стръмната калдаръмена уличка в търсене на други чешми. Минаваме в близост до църквата, точно когато бият камбаната.

• 

• 

Ето я нея – следващата чешма. Тя пък е част от подпорната стена на една от уличките.

Чешмата е от 1989год и е изградена със средствата на няколко рода. Да се помнят за поколенията, пък и работа да върши – да утолява жажда. Тук, тази пейка е любимо място за сладки приказки на бабите от Делчево, но ние не ги заварихме.

• 

• 

• 

• 

Зад портата към чешмата надничат симпатични козички.

Продължаваме нагоре, но се оказа че след малко уличката свършва. Там, в края, стара двуетажна къща бавно се предава в обятията на природата, а това веднага ми напомни за село Добротино.

• 

• 

Подобие на чешма, точно под къщата стърчи със затапен чучур – тук в края на тази уличка е останал живот само за дърветата и храстите. Тъжно… но поглеждайки обратно към селото затаяваме дъх от прекрасната гледка, която се разкрива.

Все пак си заслужаваше да стигнем до края.

Ще продължим разходката по някоя от другите тесни, но чаровни улички за да потърсим други чешми, както и да разгледаме старите къщи и се насладим на прекрасните гледки, откриващи се към Пирин, за което ще разкажа във втората част за с. Делчево.

Текст и снимки: К. Найденова

Използвана информация: wikipedia