Чешмата-паметник в село Шумнатица, римските мостове и вековният чинар

Далече, далече, почти до границата ни с Гърция се намира селцето Шумнатица. Някога е било граничен район със забранен достъп, сега вече няма проблем да се организира разходка до това толкова интересно място.

Точно в центъра на селото е съградена чешма-паметник.

История на чешмата-паметник в село Шумнатица

Тя е в чест на загиналите 26 местни мъже – воини, оставили костите си по фронтовете на Първата световна война. Върху чешмата има паметна плоча, на която са изписани имената на героите.

Строежът започва през 1935 г. по инициатива на учителите в селото. Със средства и с набавяне на материали се включват и местните жители. Учителите, ръководени от директора Георги Вулев не само дават идеята за чешмата, но и са основните зидари при изграждането и.

Чешмата – паметник е открита на 01.05.1935г. с голямо общоселско тържество.

Воденици в село Шумнатица

По протежение на цялото село тече рекичка. Известна забележителност са старите воденици в Шумнатица, едната от които съвсем до чешмата, в ниското – само покрива и комина се виждат. Това е и единствената действаща.

До самата чешма през рекичката има два моста. Единият е от сегашните времена, по който преминава улицата към другия бряг, а другият е стар, красив, каменен римски мост.

Римските мостове

Едносводовият мост е с дължина 19,30м и ширина 2,70м. Височината на свода му е 6,80м.

По течението на рекичката имало още няколко подобни моста, но този е най-големият. На около 800м. по-нататък, в южна посока местните хора ми показаха втори сводест мост – подобен по градеж, но малко по-малък. През лятото, когато всичко ще е в зеленина, сигурно няма да се забелязва от листата на дърветата. Пред него се образува малко водопадче.

И тук не приключват чудесата в това далечно селце.

Вековният чинар на село Шумнатица

Точно в края му, клони извисява вековен чинар.

Клоните на чинара са дебели като стволове на обикновени дървета и даже по-големи.

Когато се раззелени, сигурно в Шумнатица ще е много по-красиво, както чинара, така и мостовете, и покрай рекичката. В селото има запазени стари къщи от ХIX век, така че ако имам възможността да отида пак до там, може да има и втора публикация.

Това далечно селце, още веднъж доказва неподозираните прелести, които може да открием във всяко кътче на България.

Използвана информация: http://www.novjivot.info/2016/03/11/военните-паметници-на-прохода-маказа/; https://www.kirkovo.bg/?pid=5,40043