Елешнишки манастир и неговата чешма
Всички публикации, които видях в нета разказват за Елешнишки манастир, аз пък ще разкажа първо за неговата интересна чешма, после останалото.
Освен че има голям дебит, водата която тече от нея е студена, чиста и вкусна, а хората от селото се качват дотам, сециално за да си налеят.
Чешмата с двата чучура на Елешнишки манастир
Манастирската чешма се намира във вътрешността на двора. Интересното за нея е, че е вградена в стълбището за втория кат на едната от сградите – тази със стаите за гости.
За съжаление тези стаи отдавна са в забвение. Някога в тях е имало почиващи заради хубавия въздух. Даже, една от тях беше и с камина – за някакво партийно величие от соца, не помня кое, тъй като мина повече от година когато бях там.
Вътре имаше нахвърляно какво ли не – интересна беше старинна каменна плоча, с надпис. За него човекът, грижещ се за манастира, ми показа на едно листче какво пише и кой го е разчел.
Но да се върнем на чешмата. Всъщност това е по-нова чешма, старата откриваме малко по-нататък в двора, под едно дърво. Тя си е обикновена с един чучур и вероятно преди е била залепена за това стълбище.
Това което мисля, че с мъка успях да разчета на плочата е „СОФ. ОКР. КОМИСИЯ, ВОДОСНАБД. СЛУЖБА 1929, или нещо подобно. Годината е най-сигурното в надписа. Подобна плоча съм виждала и на чешмата на Лозенския манастир.
Разбрах, че самото водохващане, изворът е по-нагоре, по пътя към връх Мургаш, за който се минава покрай манастира.
Самата чешма много ми хареса – има толкова много вода която изтича, когато се махнат запушалките. Покрай тези суши напоследък, това пълноводие направо пълни душата.
Няколко ниши са оформени над чучурите. В тях са поставени различни неща – цветя, икони, релеф на девойка с менци. На стената е закачена и карта на местността.




Беше голямо удоволствие да седнем на едната от двете пейки до чешмата, да си похапнем от сандвичите, които си носехме и да отпием от студената вода. А също и да си побъбрим с другите посетители.
Елешнишки манастир
Все пак ще разкажа малко и за манастира и неговата църква и най-вече ще добавя снимки.
Манастирът има два двора, единият е към църквата, а другият към сградите за живеене. Ние първо влязохме в двора към църквата – малка, но веднага привличаща вниманието.
Всъщност църквата, освен чешмата беше това което ми беше най-интересно. Съгласно исторически данни се предполага, че обителта е създадена през 1499 г, при управлението на цар Иван-Александър. В този период са създадени голяма част от манастирите край София. Елешнишки манастир, както Лозенския манастир и много други е част от Мала Софийска Света Гора и е обявен за паметник на културата и архитектурата.
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е ниска, типична за времето си. За съжаление изографисаното отвън почти го няма. Има само някои запазени части от картините.
Уникалното за църквата е че тук се намира едно от четирите изображения в България на Вселенския събор – предполагам, че е това което съм снимала срещу входната врата.
Тук се намира и ценен стенопис на Тайната вечеря от 1864 г.
Има и още други стенописи, но състоянето на някои от тях не е добро, а на места рисунките са почти или изцяло изтрити.
В църквата е доста тъмничко и съм поизсветлила снимките за да се види по-добре изографисаното.
Затова пък в двора е прекрасно, слънчево и с хубава зелена трева, на която да поседнеш.
Манастирът е разрушаван и обноваван няколко пъти, последно през 1820. Изографисването на църквата става през 1864 год от от самоковски зографи.
Друг интересен факт е, че в манастира се е укривал Васил Левски. След разгрома на Ботевата чета, някои от оцелелите се скриват там.
Изобщо любопитно място, лесно за достигане и е една прекрасна разходка за един ден.




Как да стигнем до манастира?
Може по магистрала Хемус, но ние предпочетохме по подбалканската линия и хванахме към с. Столник, а после към с. Елешница и от там към манастира. След като завихме по пътя към него си намерихме място да оставим колата. Разходихме пеша, но може с кола и догоре да се отиде.
Текст и снимки: Катрин Найденова

1 Отговор
[…] на София е част от така наречената Средецка Мала Света Гора още от времето на Второто българско царство. В днешни […]