Плитвичките езера – царството на водопадите и каскадите
Знаете ли че, Плитвичките езера е едно от малкото места на нашата планета, където всяка година се появяват нови водопади. Това е свързано с варовиковия произход на планините около тях. Падналите листа и клони от близките дървета бързо се покриват с отлагания – наричат ги кредни растения, които продължават да се вкаменяват. Така те образуват твърди кори под водата. В местата на преливане на водата над тях възникват естествени бентове, от които долината на река Корана се преобразява в каскада от 16 стъпаловидно подредени проточни езера.
Тръгване по маршрута
Разходката из националния парк, който от 1979год. е включен в списъка на Юнеско за световно наследство, започва с малък преход през гората, след което се стига до малък кей при първото езеро. От там, с малко корабче се отива до отсрещната страна.
И така – пристигаш в царството на водопадите. Колкото и снимки да разглежда човек предварително, колкото и въображение да има – гледките около него са стократно по-красиви. Водата блика и клокочи отвсякъде.
Придвижването става по пътеки и стълби направени от дървени гредички. Всичко, включително и парапетите е от естетвени материали.
Разходката с корабче продължава надолу по езерото. Изключително удоволствие е да се возиш, да се взираш в сините води, опитвайки се да видиш плуващите риби или да се наслаждаваш на гледката – извираща и подскачаща вода отвсякъде.
Дървените пътеки
За да се стигне до долните езера малко трябва да се походи пеша – незначителен преход през гората. А там е другата част на царството на водопадите. Разходката е по сковани от дървени гредички дълги алеи покрай езерата или направо през тях.
За гледките на Плитвичките езера трудно се намират думи за описване – ще се повтаря едно и също – приказно красиво, прекрасно, вълшебно и други подобни. Затова гледаш, наслаждаваш се и правиш снимка след снимка.
През април когато е сезонът на пълноводието, освен че водата извира отвсякъде, тя бълбука и току под дървените греди, по които се преминава, а дори на места ги залива.
Тези дървени пътеки, минават на места точно до спускащата се вода. Играта на слънцето с водните пръски образува понякога красива дъга над каскадите.
Големият троен водопад
Водопадът, който аз кръстих „Тройният“, май се оказа най високият водопад на долните езера. Водата пада на три огромни струи от височина от около 78метра, но дори и да не е той, пак е много висок.
Снимката изглежда като в мъгла, защото целият въздух е наситен с водна прах. А гледката и от близо, и от далече е направо зашеметяваща.
Гледки от високо
Връщането обратно към началната точка, е чрез изкачване, за да се стигне пак до Горните езера. А там, най-горе, може да се изпита пълна наслада от гледката на каньона, който обгражда Долните езера.
И един последен поглед, за да запечатиш тази красота, завинаги или до следващия път, ако е рекъл Господ.
Текст и снимки: К. Найденова