Историята на чешмата до моста в село Чифлик и още няколко чешми…

     Село Чифлик, на петнадесетина километра от Троян е сгушено в планината, под изворите на река Бели Осъм. Най-известната вода тук е горещият минерален извор, захранващ басейните на хотелите в курортната му част, но сега няма да рекламираме спа-туризма. Тази живописна част на Троянския балкан е богата на вода, свидетелство за което са многото чешми в района. Сигурно както навсякъде и тук, всяка от тях си има своята история.

     За една от чешмите загадката може би е разкрита. Тя се намира до един от мостовете над реката, сгушена в склона до него. Ако не караш бавно, или не ходиш пеша сигурно ще я подминеш. Цялата е покрита с красиво цъфнал здравец.            Паметната плоча с кръстосани пистолет и нож напомня за въстания и революционери. И наистина, изписаните имена са на четирима от четата на  Христо Ботев. Това са: Никола Тихов Обретенов, Сава Пенев Рашев Димитър Тодоров(Димитрото) и Стоян Господински (Ловчалийчето).

     Заедно с Ботев, преминават Дунав на „Радецки“ и участват във всички битки на четата. При връх Околчица те са едни от малкото свидетели на смъртта на воеводата на 20 май 1876г. След това  се присъединяват към друга група и поемат на изток в Стара Планина. Водачът на  другата чета е  ранен смъртно от засада на 13 юни и умира в местността „Каш Кара“ край с. Чифлик. А четиримата другари след дълго скитане се укриват в „Балювия хан“, някъде в района. Както често се е случвало и този път се намерили низки хорица – предатели. Въстанниците, обкръжени от турците, при заплахата, че ще подпалят хана, решават да се предадат. Стоян Ловчалийчето (Българенчето)  се самоубива, за да остане верен на четническата си клетва, а останалите трима, навързани в синджири са отведени, осъдени и гният по затворите в Турция чак до Освобождението.            Пред къщата, над чешмата се вижда паметник със звезда. Може би това е този хан, в който са заловени тези героични българи, борили се за нашата свобода, а един от тях и загинал. Хиляди благодарности за тях!          Наоколо е пълно с множество други чешми. Едната е близо до самия път.

                                                                             

    Другата пък се оказа,  че е в центъра на с. Бели Осъм, тъй като преход между двете села няма – табелата за края на едното  е сложена под табелата  за началото на второто село. Много интересна, красива чешма.

     Посветена е на млад човек. Сигурно има нещо и за любов, защото  отгоре върху нея,  два заека са се сгушили един в друг. Огромни борове им пазят сянка.

      Последната , която ми е най-любимата е малка каменна чешма. Разположена е в полите на гора, която е  част от природно-историческата зона „Драгойчев камък“, при с. Терзийско.

      С пейки за отмора и вода, която става за пиене.

Текст и снимки: Катрин Найденова


Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

Save

You may also like...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *