Желязната вода на Брезник

Знаете ли, че минералната вода от извора в „Лесков дол“, гр. Брезник, доказано е толкова полезна, че през Втората световна война се изняся за подсилване на войниците от Африканския корпус на германската армия.

Лечебни свойства на минералната вода в Брезник

За първи път минералната вода в Брезник е изследвана през 1893 г, а след това и през 1906г от химика Александър Найденович. Интересен факт за този българин, роден в Одрин е, че е първият гражданин на новосъздаденото княжество България, който е специализирал фармация и токсикология в Сорбоната.

Водата има богат минерален състав – най-богатия в България – 23 вида съставки. Стойностите са написани на табела до чешмата. Някои от тах са:

Богатата най-вече на железни и сулфатни йони вода е подходяща за лечение на желязо-дефицитна анемия, стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания (екземи). Интересно е, че се препоръчва да се пие със сламка за да не ти се боядисат венците и зъбите. Курсът на лечение не трябва да е повече от 3 пъти годишно по 10-15 дни на глътки, не повече от 2х50-60 ml на ден. Но най-добре е това да става по лекарско предписание.

През 1912-13г местният доктор Михаил Васев дава на учениците в местната прогимназия по 1-2 чаши дневно.

Същият доктор изпраща през 1907г три дамаджани от водата на Лондонското изложение за природни богатства и там тя е удостоена със златен медал и диплома.

Желязната вода в Безник през годините

Първоначално водата изтича във вада, от която се налива в съдове посредством дървен улей. Снимката по-долу показва първото каптиране на минералния извор чрез дренаж и отвеждане към чешма през 1928г.

През периода 1929-32г се изгражда малък циментов басейн, в който хората лекуват тежки екземи и други кожни заболявания. (снимката долу).

През 1938г са изпратени херметически затворени бутилки в Централния балнеоложки институт в Бреслау, Германия (днешен Вроцлав, Полша). Въпреки, че бутилките пътуват 19 дни и водата е окислена, анализът показва, че съдържа 145 железни йони на литър.

В годините различни професори и доктори пишат статии и изнасят доклади за уникалните свойства на желязната вода в Брезник. Те доказват, че тя е полезна както за хората, така и за домашните птици и животни.

С указ на Цар Борис III през 1940г минералните извори са предоставени на Брезнишката община. водата е отдадена на концесия, бутилирана е и продавана в цялата страна.

В социалистическите времена, Брезник е утвърден като курорт, като са издадени инструкции за начина на употреба на водата.

Разходка край Брезник и до извора с желязната вода

Ако попаднете в района на Брезник или пък решите да си направите еднодневна екскурзия до там, препоръчвам ви да се разходите в парка, южно от града. Дори и в късната есен, когато аз бях там, разходката е много приятна. Към мястото на извора ни насочва указателна табела.

Разклонът е вдясно, когато се изкачваме нагоре. Преминаваме по пътя бавно, наслаждавайки се на обагрените в различни есенни нюанси листа на широколистните дървета.

Алеята, по която се движим, е с дължина около 400м, може да се стигне и с кола, но разходката пеша е стократно по-приятна. В края й се достига до уширение, от което тръгва пътека към извора.

Чешмата с желязната вода

Тръгваме по обсипаната с нападали листа пътека.

На мястото има чешма. Вероятно това не е първоначално изградената, а е от по-новите времена.

На мястото има предупредителна табела, относно водата и че не е подходяща за ежедневна употреба.

Местните хора казват, че водата тече малко, защото се пие малко. Така е, природата пази баланса си, дебитът на извора е малък и променлив – около 7000 л/ден средно годишно.

Водата има метален вкус. За да се предпази от влиянието на кислорода и светлината трябва да се съхранява в бутилки и да се стабилизира с витамин С или винена киселина. Така, според специалисти може да издържи до 3 месеца. Но по-добре е да се пие прясна.

На място всичко около водата е предобило ръждиво-червеникав цвят, разбира се заради желязото в нея.

Много институции нееднократно вземат решения за изграждане на балнеосанаториум, но до момента – нищо. Навремето – около 1957 г е имало почивен дом за миньори. В момента минералният извор с уникалните си лечебни и профилактични свойства, просто си изтича, а хората които имат нужда ходят в аптеката.

В други държави, около минерална вода с подобни качества, даже и с не толкова добри, функционират известни курорти като: Пираварт – Австрия, Арттейхо – Испания, Левико – Италия, Авейрон – Франция, Карлови вари – Чехия и др. Там хората ценят природните си богатства подобаващо.

Тук на мястото всичко може да се види за около 5 мин. При желание, може да се приседне в беседката и за по-дълго време.

Заради лошото време избрахме да си тръгнем.

Малко ми беше тъжно, че това богатство изтича безпроблемно в природата вместо да се използва да помага. Последните изследвания показват, че желязната вода на Брезник, съдържаща 23 вида съставки е с най-много сред българските минерални води. Това показва, че лечебните и свойства са много по-големи и извън утвърденото й действие като антианемично средство.

Надявам се, че това някой ден ще се промени.

Източници: https://zapadno.com/2017/10/17/ Брезнишката желязна вода/ ; http://bulgariatravel.tv/landmark/get/179; Черно-бели снимки – от архивите на Общински исторически музей – Брезник

Текст и снимки: Катрин Найденова