Каменните чешми на село Дъждовница
Село Дъждовница за някои хора вероятно е напълно неизвестно. Според мен най – голямата му забележителност са уникалните скали наблизо, за които ще разкажа в друга публикация. Малкото селце е едно от многото в Източни Родопи, в близост до течението на язовир Кърджали. Ако поспрем на отбивка от пътя, малко преди табелата с името му ще се удивим на прекрасната гледка, която се разкрива. Вижда се и черен път, който се спуска надолу към лениво течащата вода.
Чешмата в склона под пътя
Началото на март все още е зима, макар слънцето да препича. Това кара човек да се чувства пролетно, но за съжаление зеленината все още я няма. Въпреки всичко синята вода привлича към себе си като магнит. Решавам да рискувам и отбивам по непознатия досега път. И само на петдесетина метра по – надолу виждам първата чешма. Сиво-бяла, каменна, изградена направо вътре в склона под главния път. Независимо, че снеготопенето вече е почти приключило, водата от чучурчето едва тече.
Старата каменна чешма
Докато се опитвах да направя накоя по – добра снимка приближи човек. Поздравихме се и като разбра от какво се интересувам, услужливо ми показа мястото – само на двайсетина метра по-надолу, където се намира друга, много по-стара чешма. Самият той не помнеше кога е градена – може би прреди повече от век, но обясни, че местните хора сами са я възстановили наново, понеже е била почти разрушена.
Вероятно, ако беше в по-късна пролет от зеленината нямаше да да се забелязва. Но сега ясно се откроява с белите си камъни. Изглежда различно от повечето чешми, които съм виждала, вероятно е имало нещо като извор там под нея. За съжаление е съвсем пресъхнала – и капчица не се процеждаше. Същият човек ме изчака да отида за да я разгледам и снимам, а после веднага заобяснява за следващата, по – голяма чешма и с много повече вода. Само трябваше да се продължи около километър по пътя на долу. Благодарих му, той тръгна да си нагледа стадото, аз реших , че ще опитам да я открия. Пък и гледката надолу към язовира е още по – примамващо красива.
Чешмата под дръвчето
И наистина трета чешма си стоеше на едно разширение на самия път. Отдалече не изглеждаше да е толкова голяма.
Точно над нея, дръвчето макар и без нито едно зелено листенце, красиво е разцъфнало с пухкави жълти топчета-цветчета.
Тук вода наистина има в изобилие. Една жена от близките къщи беше дошла с десетина бутилки за да си налее. Оказа се, че тези 5-6 сгради, представляват селце или махала с красивото име Снежинка. Аз също пийнах от студената и вкусна вода.
Наоколо е много приятно. Дървета и храсти са се преплели и когато през пролетта се раззелени ще бъде още по-красиво. Пътят продължава към язовира. Точно под него се виждаше нещо като естествена беседка от дървета и камъни и реших да я снимам. Снимката не се получи, но пък там открих четвъртата чешма.
Тази според мен е най-старата, но уви също пресъхнала. Все пак явно някаква влага се процежда, защото целият каменен чучур е обрасъл с мъх. А на върха му е кацнало прекрасно цвете.
Сигурно надолу към язовира има още някоя каменна чешма , но откривателството им се отлага за следващата разходка.
Текст и снимки: К. Найденова
Харесайте страницата ни във Facebook