Ромонът на старата чешма в с. Добротино може да остане единствения звук там.

Село Добротино

В село Добротино до Гоце Делчев животът сякаш е замрял в XIX век. Радвам се, че скитането из района, случайно ни отведе там. Човек може да си помисли, че или е в архитектурно-исторически резерват, или е направил скок във времето. На импровизирания му център в две стари сгради, долепени една до друга са разположени кметството и хранителния магазин.

• 

• 

Не се виждат никакви хора наоколо, но прясно боядисаните в ярко зелено и розово пейки, показват че все пак има някакъв живот в това село. Дори и баскетболен кош има слежен на стената до входа на „бакалията“. Точно срещу него е централната селска чешма – най-обикновена на вид, от бетон и плочи.

• 

• 

Дори и през сухото лято, вода има – поглед отзад показва тръба, която я захранва – сигурно е от водопровода на селото. Е, явно не всичко е от по-миналия век.

Скътаното в полите на Пирин селото е съградено като Даг чифлик. По същото време в района са основани още няколко чифлика – в селата Средна и Драгостин. Те обаче от наколко години са заличени от картата на България. Същата участ грози и Добротино. Само с. Делчево успява да се развие в духа на селския туризъм и да привлича хора.

А тук къщите са страхотни – повечето са на два ката – каменни отдолу, с кирпичени тухли отгоре. Днес, голяма част от тях са празни, но някога гордо са пъчили снаги.

• 

• 

Там където има сателитна чиния, или някое перденце се ветрее на прозореца вероятно живее някой от двайсетте или по-малко постоянни жители на селото. Но другаде природата вече твърдо настъпва за да си възвърне своите владения. Храсти и трева са влезли почти в къщите. Тъжно, а през 30-те години на ХХ век тук са живяли около 1000 души, трима от които са били част от личната охрана на цар Борис III.

Църквата в Добротино

Разходката по така наречената главна улица на селото ни води до църквата Успение „Богородично. На фона на цялата западналост, с чисто бялатата си обновена фасада изглежда доста нелепо – няма хора, къщите се разпадат, а църквата блести нова. Но, може пък точно обновяването на божия храм да е първата стъпка към новият живот на Добротино.

• 

• 

Добре са я възстановили църквата, даже чешма са и направили, както си е редно, но явно европарите малко не са достигнали за да я довършат.

• 

• 

На табела върху църквата, беше написана нейната история- построена е 1869г. за двете села – Добротино и Средна, което, както вече писах го няма на картата.

Старата чешма

Връщайки се обратно от църквата към „мегдана“, шум на вода ни отклони леко встрани. И там – о радост за очите в голямата августовска жега – стара чешма, с мноого студена вода.

Хем обикновена, хем необикновена. Вероятно е имала и по-добри дни – най-горната и част може да е била синя – сега едва разчетох нещо като …. гария – вероятно България, но какво точно е било написано не е ясно.

А вода – бол, както казват старите хора. Даже някой си беше направил отклонение от нея, може би за поливане – въпреки, че селото пустееше, видяхме наблизо доста градини с чушки и домати.

Старите къщи

Двете къщи зад чешмата се обитаваха, въпреки че едната не беше хич в добро състояние. От надписа на църквата разбрахме интересен факт – 12 от къщите в селото са паметници на културата. Защо тогава никой не се грижи за тях, а лека полека изчезват сред тревите. Тук в това село е нашата история – това трябва да се съхрани. Но за съжаление все няма пари за такива дейности и този проблем сигурно не е само тук.

Решихме да направим малко отклонение от основната улица – я за друга чешма, или пък да потърсим „паметниците на културата“.

• 

• 

За съжаление, само стари къщи – необитаеми вече и единствено некролозите се белеят на входните им врати и напомнят за собствениците. Тук над 150 години са живяли семейства, отглеждали са се деца с надежда за хубаво бъдеще, било е шумно и весело.

А сега, самотно стърчащи дувари и комини, и ромонът на старата чешма…

• 

• 

Използвана информация от: https://struma.bg/; https://bg.wikipedia.org/wiki/