Чирпански манастир „Св. Атанасий“ е най-старият в Европа, светецът благославя лековитото аязмо през 343 г

Манастир Свети Атанасий или Златноливаденски, или Чирпански манастир е признат за най-старият, все още действащ манастир в Европа – от 344г.

Кой е Свети Атанасий?

Светецът е известен и с името Атанасий I Велики, Патриарх Александрийски (295-378г). Той е египетски духовник и богослов и патриарх на Александрия. Почитан е като светец от всички християни защото е от най-видните радетели за чистотата на вярата. Част от неговата история е свързана с България. През 343-344г Свети Атанасий взема участие във Втория Вселенски Събор, наречен Сердикийски, защото се провежда в София (тогава Сердика). По пътя си натам той пренощува в пещера, която е в близост до сегашния Златноливаденски или Чирпански манастир.

До пещерата имало и извор, от който той пил вода. Когато си тръгнал за да продължи към Сердика, Атанасий благословил водата. На следващата година той се върнал и основал християнско средище, което постепенно се превърнало в манастир.

Чирпански манастир

Манастирът е разположен на десния бряг на Стара река, малко преди вливането и в Марица, на хълм над село Златна ливада. От Чирпан е на 14 км, така че името Златноливаденски му приляга повече. Още при влизането вътре на всеки му става хубаво от гледката на прекрасно поддържания двор.

Веднага в дясно е една от атракциите тук – езерцето с лилиите. През юли имахме късмет да ги видим цъфнали.

През годините манастирът многократно е опожаряван или разрушаван, но все пак е оцелял. Нови крила са изградени със съдействието на Людмила Живкова през 70-те години на ХХ век. С тях той става един от най-големите в България.

Манастирът е женски. Малката му църква е от по-старите сгради и също е възстановявана през миналия век.

Отвън не е нещо впечатляващо, но вътре крие няколко уникални икони. Трите най-старите са на Архангел Михаил, Свети Мина и … – и трите в един стил. Други две икони също правят много голямо впечатление – на Дева Мария и на Исус Христос – определено са по-различни от стандартните образи, които виждаме на други места. Счита се, че са подарени на манастира от Апостола Левски, който се е криел понякога тук. За съжаление снимането не е разрешено.

Камбаната е изливана специално за тук. Името на селото е написано на нея. Интересен факт, който разкрих е, че буквата „И“ в думата „ливада“ е изписана грешно – наобратно.

Каменните стълби до църквата водят надолу към аязмото,което се намира точно под нея.

Лековитото аязмо на Св. Атанасий

Както споменах по-горе, при тръгването си от това място, Свети Атанасий благославя водата в кладенеца и тя става лековита.

Легендата разказва, че няколко години по-късно избухва епидемия, от която много хора умрели. Тогава Свети Атанасий се върнал пак на това място, където в близката пещера прекарал в пост и молитва около 4 години . Той карал местните хора да пият вода само от кладенеца и така никой от тях не се заразил.

Сега водата от кладенеца е свързана с чешма, от която всеки може да си налее, а аязмото е заключено за да не замърсява чрез хвърляне на монети или други символи.

Счита се, че водата лекува очите и подобрява зрението, помага за кожни заболявания, прочиства вътрешни органи и дори повлиява положително туморни заболявания. Както винаги, когато пиша за такива места и сега ще кажа, водата е лековита за хората, които силно вярват в нейната сила. Затова в беседката, в която са кладенеца и чешмата е отрупано с множество икони донесени от вярващите хора.

Постройката в която са аязмото и чешмата

Вярва се, че и самата пещера-постница, където е прекарал в пост и молитва Свети Атанасий също има лечебна сила. Тя се намира от другата страна на реката.

Пещерата-постница

Малко мостче над реката, води към стълбите, специално изградени за да се стигне до пещерата. За съжаление част от нея е разрушена при свличане.

В началото на стълбите има огромен камък обвит с бръшлян. Този камък се е срутил от пещерата преди време, както ми каза единствената монахиня, която живее в манастира. Върху него е изобразен кръст и има надпис: „Дойдете да се поклоним и паднем пред Христа Цря, нашият бог“. От там започват стълбите към пещерата.

При частта от пещерата, която е останала има две стълби. По лявата се изкачваш към входа, ако успееш да се промушиш през отворите слизаш по дясната. Вярата, че мястото е свещено и лекува е накарала хората да го напълнят с икони или малки лични вещи.

Дано природата запази това уникално място.

За любителите на водните кончета – може да им се порадвате от мостчето над рекичката- тук са в изобилие.

Изобщо това се оказа едно прекрасно място пълно с вяра, много чудеса и красиви цветя. Стига се изключително лесно от магистрала „Марица“ – има табела с името на манастира и отбивката е по-малко от километър.

Източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/Златноливадински манастир; https://bg.wikipedia.org/wiki/Атанасий Велики; Разказите на служителят в църквата и монахинята;

Текст и снимки: Катрин Найденова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Verified by MonsterInsights