Стопаните на Глинената къща в Лакарево наливали водата си от старата, покрита с мъх чешма

Махала Лакарево

Махала Лакарево е част от село Гумощник от 2012г, преди това е било самостоятелно село. Тук на шега го наричат кварталът на богатите, може би заради многото нови къщи и вили, които са изградени там. Но според мен Лакарево е кварталът на богатите заради възможността на всички живеещи там да се насладят на едно друго богатство. Това да са на най-високото, да дишат най-чистият въздух и да се насалаждават на една от най-прекрасните гледки към Стара планина и връх Ботев, по-хубава и от тази при църквата Св. „Николай Летни“ в махала Селце.

Глинената къща в Лакарево

Животът на старите българи ни гледа от всеки ъгъл на тази малка, автентична къща от ХIX век. В нея с много любов наследниците на старите собственици са събрали и подредили обзавеждане и вещи от отминалите времена. Те ни показват бита и традициите на тези наши предшественици.

Каква е историята на тази уникална къща. Както знаем в старите времена семействата са били многолюдни, всички са живеели и работили заедно. Такава била и фамилията на Иван, който решил да се отдели и да заживее сам, заедно с жена си и двете им дечица . Родителите му не възприели положително тази негова идея и не му дали нищо. Така с много труд и с помоща на кметството, което му дарило дебелите носещи греди и хората от Лакарево, чрез така наречената гария (взаимопомощ) той услял да изгради своя дом. Къщата е кирпичена и измазана с глина, каквито са били всички по онова време и е кацнала там на най-високото в Лакарево. В днешно време се е популяризирало името „Глинената къща.

• 

• 

Дядо Иван както са го знаели хората е живял с вече по-голямото си семейство (имал е общо 4 деца) в тези две стаи. Всички са спяли на единственото голямо легло. Греели се на бялата зидана печка, която е била и за готвене, и за отопление, но все пак са били щастливи.

• 

• 

Не е бил лесен техния живот, но с много труд успели да съградят своето домакинство. А когато им оставало малко свободно време се наслаждавали на прекрасните простори, откриващи се пред тях – или от прозорчетата, или от чардака.

• 

• 

• 

• 

За съжаление дядо Иван си отишъл от този свят много рано – едва 42 годишен. По-късно там останала да живее баба Мария – негова дъщеря със съпруга си, както се казва – приведен зет. Те продължили да се грижат за Глинената къща с много любов. Трудно било да си донесат водо до дома. Мария с празните менци слизала в дола, а по-трудното – нагоре трябвало да си изкачва с пълните. Вода за тях давала старата каменна чешма.

Старата каменна чешма

Старата чешма се намира ниско в дола точно зад Глинената къща. През февруари, ако няма сняг, цялата е покрита със сухи листа и клечки, но иначе местните всяка пролет я почистват. Почти цялата е обрасла с плътен зелен мъх, който сякаш иска да я стопли в студените зимни дни.

Има си два чучура – един по-нов, ниско долу и с кранче и един високо горе. Той е по-стар и е като преливна тръба – личи си, че е много отдавна тъй като под него всичко е обрасло.

• 

• 

• 

Старата чешма, от която баба Мария е наливала вода за домакинството си е съградена през 1964 г. Преди това там е имало само извор, а малко по надолу е друг, по-стар водоизточник – Мургов кладенец.

Старият цер и как да стигнем до чешмата?

Как се стига до старата чешма? Трабва да се мине покрай най-старото дърво не само в Лакарево, но и в целия район на Гумощник – вековния цер с пречупения връх – дървото е било по-високо с още около 30м.

Това дърво е включено в списъка на защитените растения. Никой не знае на колко точно години е. Счита се че е между 600 – 700 годишен – може да му завидим или пък не за всичко което е видяло. Навремето, церът е служил за ориентир на хората от равнините – от поленските села както им викали, когато са отивали към Балкана.

• 

• 

И така, покрай цера, надолу по пътечката, покрай Пенковските дувари и старата, обрасла в мъх каменна чешма е там.

• 

• 

Глинената къща, старата, каменна и покрита с мъх чешма, многовековния цер, все са едни чисто български, нашенски си неща, които ни стоплят сърцето, когато ги видим. Трябва да знаем и да ценим нашето минало, нашата история защото там са корените ни и със сигурност можем много да се гордеем. Трабва да сме изключително благодарни на хората, които дават мило и драго за да опазват и възстановяват тези старини – това са Ангелина Георгиева, секретар-библиотекар на читалището в Гумощник и нейният син. Така ние успяваме макар и мъничко да се докоснем до отминалите векове. А такива места има много в България, където дори могат да станат цели етнографски комплекси – като например село Добротино до Гоце Делчев където има 16 автентични къщи паметници на културата, но напълно изоставени. Ако имаше и там една Ангелина, пък и на много други места, щеше да е страхотно.

Текст и снимки: К. Найденова

Източници: Историята е разказана от г-жа Ангелина Георгиева, секретар-библиотекар на ч-ще Отец Паисий в Гумощник; Снимките на огнището, леглото и Пенковски дувари със съгласието на г-жа Георгиева са взети от страницата на Глинената къща