Разходка из Делчево, където чешми, къщи и улички – архитектура и природа са преплетени в едно – 2част
След като стигнахме до края на една от уличките в село Делчево, се връщаме обратно за да хванем друг сокак. Пак минаваме покрай църквата, а после една баба ни насочва натам, където имало стара чешма. Калдаръмената уличка, по която тръгваме скоро се превраща в пътека.
Тази пътека почти изчезваше в гъстата трева и храсти, малко се отчаях, че сме сбъркали посоката, но тогава все пак най-старата чешма тук изникна пред нас цялата обрасла и наполовина почти скрита, но с течаща вода.
Чешмата е изградена на 12 април 1905 г. Плочата с надписа е уникална – буквите са издълбани в самия камък, но не можах да разчета съвсем точно – майсторът е Атанас Тодоров Кълвачев. Отдолу е името на селото тогава – Юч Дурук и датата. Думата на третия ред обаче не можах да я разбера коя е.
В село Делчево има 27 къщи, обявени за паметници на културата. Старата чешма се намира пред една от известните къщи тук – Соломонтовата. Тя е като част от входното пространство пред къщата – нещо като подпорна стена на площадката пред главната порта.
Къщата очевидно не е работила през тази година, за което говорят изсъхналите цветя по чардаците, както и буйните треви наоколо. Дано от следващата година, нещата се променят и наоколо стане по-малко диво и буренясало.
Решаваме да продължим нагоре, по пътечката покрай чешмата, за да се качим пак на най-високата част на селото. Искаме отново да се насладим на хубавата гледка, още повече, че и слънцето залязва и светлината стана мека и загадъчна.
И там горе, на най-високото една симпатична делчевска баба е приседнала до друга чешма.
Тази чешма е видимо по-нова, вградена е в самия склон, като подпора на двора зад нея. За съжаление къщата отзад направо се разпада.
Чешмата е направена в памет на местен човек от неговите деца. Изградена е през 2001год. Отгоре има надпис, който вече не се чете. Отдолу все още може да се разбере нещо за чешмата.
Сбогувахме се с нашата приятелка и побързахме за последни снимки, преди слънцето съвсем да се скрие.
Текст и снимки: К. Найденова
