Фонтани в Мароко – мисията е възможна в тази страна изпълнена с толкова много контрасти и ярък колорит
Мароко – ах, Мароко, тази екзотична за нас страна, излязла сякаш от приказка на Шехерезада и изпълнена с толкова много разнообразности.
Противно на очакванията, че след като сме в Африка и е толкова по-горещ климата, то ще има проблеми с водата. Но всъщност от векове тук се измислят най-различни начини да се достави тази най-голяма ценност до хората. Затова веднага прави впечатление колко много е озеленено навсякъде.
Фонтани има в Мароко и то не малко, особено в големите градове, но не всичките се поддържат, а странното е че доста от тях работят само вечер, но както и да е – сигурно си има причина за това. И така ще започна с града на белите къщи – Казабланка.
Фонтани в Казабланка
Тук се намира според мен „Саграда фамилия“- та на Мароко, това е най-голямата в страната и втора по големина в света джамия. Посветена е на мароканския крал Хасан II. Минарето-кула е високо 210 м. Проектирана от френския архитект Мишел Пинсо, част от нея буквално лежи в океана, усещането за което се засилва още повече по време на прилив.
Целият площад пред нея е осеян с множество фонтани – по три от двете страни пред сградата и още около десетина отпред, от които работеха само два.
Фонтаните пред площада Площадът
Фонтаните са красиви, не много големи, излизат направо от покритие с многоцветните, типични за Мароко мозайки – в случая в синьо-зелени тонове. Но все пак напълно ясно е, че тук фонтаните са едно прекрасно допълнение към великолепието на религиозната сграда – като пример една от уникалните врати към храма.
Друг, също толкова емблематичен е централният площад на Казабланка „Мохамед V“ – място, което е известно като площадът с гълъбите.
В средата е фонтанът – то е ясно, че това е и една от причините за наличието на стотиците птици, заемащи почти цялото пространство пърхайки с криле или просто дремещи покрай прохладните струи.
Около площада, построен по време на френския колониален период са разположени едни от най-важните правителствени сгради в милионния град. Това са главната пощенска станция, Съдебната палата, префектурата, френското консулство и главната банка на Мароко.
Фонтани в Рабат
Оставяме красивата Казабланка и отиваме в столицата Рабат. Тук най-голямата забележителност е централният площад с мавзолея на краля Мохамед V. Целият площад представлява руините на джамия, която остава незавършена. Кулата на минарето, наречено Hasan II започнато през XII също е отчасти изградено – това е едно от трите, направени по един и същ проект – другите две са в Севиля (сега камбанария на катедралата – Catedral de Sevilla) и Маракеш (известната джамия Koutoubia Mosque).
На площада има няколко фонтана – двата са еднакви, като този на снимката, разположени са симетрично от двете страни, на места на които няма колони, само че вода имаше само в най-малкият басейн, а самият фонтан не работеше – вероятно и него пускат по-късно, привечер.
Само с вода в отделните си басейнчета, но без да работи беше и другият фонтан – точно под кулата. Големият му басейн е с форма сякаш е орнамент от някоя керамична плочка.
Отдалече прилича на сервиз с изящни бели порцеланови чашки. Представям си го много красив, когато работи в пълната си сила. Това, което изглежда като основа на кулата, всъщност е библиотека и фонтанът краси двата входа към нея.
Фонтани в Маракеш
Прехвърляме се друга от имперските столици – Маракеш. Както може да се очаква фонтаните са в близост до гордостта на града – джамията Кутубия. Както написах по – горе нейното минаре от 69 м е първообразът на другите две – в Севиля и това на централния площад в Рабат, само че е напълно завършено.
И накрая – друга от имперските столици – Фес, фонтаните през май работят само вечер, а някои от тях все още на са пуснати, затова остава да се порадваме само на екзотичните му градини.
Текст и снимки: К. Найденова