На лов за чешми близо до София- Владайски и Мърчаевски манастир
Търсенето на чешми е съвсем задоволителен повод за разходка в слънчевия неделен ден. Една от най-подходящите посоки, в близост до София е Владая.
Владайски манастир
Местата, където задължително има чешми са манастирите. А какво по-приятно, от разходка до Владайския манастир. Въпреки подготовката чрез Google maps, не го открих от първия път, но хората са много любезни да ме упътят. Минава се под тесен подлез и не-много широк път, но от двете страни дърветата пролетно са потънали в зеленина.
Входната врата на Владайски манастир Св. Вмч. Петка
Манастирската чешма е само една, но място е толкова хубаво, че изобщо не съжалявам, че дойдох. Манстирът е малък и все едно е в парк – навсякъде красиви дървета, между които са сгушени постройките и манастирската църква. Чешмата е съвсем обикновена и естествено е дарение от добри и вярващи хора за празника – Петковден, но през далечната 1979год. Въпреки комунистическия режим тогава, все пак е имало и много вярващи хора. Има си и посланието – „не забравяй, че има света сила над теб“
.
Мястото извиква желание да седнеш в беседката и да си седиш на спокойствие целия ден, но…. целта е друга. Издирват се чешми.
Село Мърчаево
В съседство е село Мърчаево, а там също има манастир – Света Троица. Поемаме натам, а по-пътя красота не липсва, само да искаш и да имаш очи да я откриеш.
Мърчаево е съмсем близо, а крайната ни цел е от другата му страна.
Чешма в спирка на автобус
По пътя обаче бяхме изненадани от неочаквани находки. Първо съзрях чудо невидяно, спирка-чешма. А освен това даже и течеше вода от нея, макар и съвсем слабичко. 
Чешма-паметник
Няколко завоя по-нататък – площад, на главната улица „Цар Симеон“. А там още по-голяма изненада. Чешма – паметник, в чест на загинали местни хора, родом от Мърчаево. Иззидана е на самата ограда на една от къщите.
За съжаление, освен написаното на паметните плочи, друга информация за тези герои не открих – двамата са загинали съвсем млади – Александър Будинов на бойните полета през II-та световна война – на 34 год, а Костадин Темелков само на 22год е разстрелян. Добре е, че все пак са почетени по този начин. Само трябва чешмата да се поддържа и да тече вода от нея, което се случва само от едното и чучурче.
И така, стигнахме до внушителната порта на Мърчаевсикят манастир.
Мърчаевски манастир „Сета троица“
Манастирът е на около километър след село Мърчаево и след това има тясна отбивка към него. Приема се че Мърчаевски манастир е построен преди падането на България под турско робство. Многократно е разрушаван и възстановяван. А сега зад дървената входна врата се открва един красив, изпълнен със спокойствие свят.
Легенди за Мърчаевски манастир
Една от легендите е свързана с кръстоносците. Минавайки през мястото те откриват заровено златно съндъче с женски образ. Версиите са, че това е ликът на Богородица, а според другата – Богинята на плодородието. На предполагаемото място е сложена паметна плоча.
Друга легенда е свързана с Ванга. При нея отишла жена с болно внуче, което лекарите не могли да излекуват. Пророчицата и казала да отиде до Мърчаевски манастир и да облее дето с вода от кладенеца. и след известно време то се оправило.
Кладенецът на Мърчаевски манастир
В двора на манастира е пролетно зелено и най-неочаквано, пълно с чешми. Първата е на оградата, под църквата.
Другата чешма е в дворчето, покрай дърветата – от най-обикновените, но сред най-много зеленина. Най-вероятно се ползва за поливането им, но пък покрай нея е много красиво.
На тези двете нямаше табели, но тук е изобилно и се появи и трета чешма, направена на стената на сградата на манастира. Дарение от Геро. Дали е от известния актьор, или по-скоро от някой негов съименник не е ясно, но е направена за добро, от благодарност и за хората. 
Изобщо, едно прекрасно и свято място, на две крачки от София. 
И така, дори да не сте запалени по чешмите и даже изобщо да не ви пука за тях, разходката до двата манастира, наистина е един прекрасен начин за почивка през уикенда, особено през пролетта.
Източници: https://svetimesta.com/
Текст и снимки: К. Найденова
