Красотата на Искърското дефиле край Карлуково и каменните къщи
Така се случи, че за много кратък период през лятото, посетих два пъти едно от най-уникалните природни чудеса у нас – пещера Проходна. Въобще не съжалявам, даже си мисля, че и на всеки два месеца да ходя отново там няма да ми омръзне. „Очите на бога“, както още я наричат всеки път ме удивлява със своята мащабност и ми вдъхва стряхопочитание към природата.
При идването ми първия път бяхме група и веднага след пещерата хукнахме на разходка по екопътека „Искър-Панега“. Затова втория път наблегнах на всички красоти, които изобилстват тук, в околностите до пещерата. Най-близо се намира националния пещерен дом “Петър Трантеев”- на около 500м след табелата за пещерата. Може пеша, може и с кола… веднага след каменната къщичка вляво.
Национален пещерен дом
Националният пещерен дом е кацнал на варовиковите скали, извисяващи се над преминаващата в близост ж.п.линия София-Мездра. Мястото му е уникално, терасите му са надвиснали направо над пропастта и гледката, която се разкрива от тях е зашеметяваща.
Река Искър „искри“ на слънцето като сребърен колан върху тъмно зелена рокля. А точно отсреща е двора на психиатричната болница. Хич не е случайно, че е изградена тук край тези прелестни гледки, действащи толкова успокояващо.
Много са чудих какъв е този Дом на пещерняка и защо се намира точно тук. Оказва се, съвсем не е случайно неговото местоположение. Изграден е във връзка с научно-проучвателните дейности по спелеология в богатото на пещери, пропасти и понори Карлуковско карстово плато. Хижата, погледната отгоре наподобява на прилеп. Самата сграда е направо вмъкната в цепнатина в скалите. Част от стените и’ са самата естествена скала. Преди е имало стълби от терасата надолу до река Искър, но сега са затворени.
Поглед от терасата на хижата 
Изключително приятно е да си изпиеш кафето на терасата и да се изкефиш на тази невероятна гледка. А и крем-карамелът им е божествен – истински, като от едно време. Когато си на терасата на Националния пещерен дом имаш чувството, че си направо сред облаците… там където небето и реката се сливат.
Но, да продължавам към другите интересни места тук, че денят няма да стигне. Тръгвам към уникалните каменни къщи в близост до природен резерват „Струпаница“.
По пътя край „Струпаница“
Хващаме по следващата отбивка, която води и към ж.п гара Карлуково. Преминаваме покрай грозна кариера, но всичко друго е толкова красиво, че притъпява донякъде раздразннието ми от това съоръжение. Стигаме до най-уникалния подлез. Той е под ж.п линията и целият е украсен. Тук, край Карлуково на всяка крачка се отрива талантливата ръка на майстора-каменоделец от Луковит. Тази част от пътя снимах по-подробно при третото ми идване, когато есента беше вече в разгара си.
Фред и Уилма, вдясно от пътя 
Подлезът под ж.п линията
И двете стени на подлеза са покрити с каменни пана, изобразяващи великолепните и уникални скали наоколо. Има и няколко фигури на джуджета, изработени от дърво.
Дясната стена на подлеза 
Каменното пано с „Провъртеника“
Уникални са и много симпатични, нали… От подлеза излизаме на „Т“ кръстовище и тръгваме на дясно. По цялата дължина на пътя караме покрай скалния феномен „Струпаница“ – най-старото скално срутище на Балканите, но… ще го разгледам следващия път когато се озова в района. Сега го снимах само отдолу, откъм към шосето.
От лявата страна, почти по цялата дължина и успоредно на пътя тече река Искър.
Каменните къщи край Карлуково
Разстоянието, от подлеза до мястото където сме се запътили е не повече от километър и половина. И така, статуя на каменен козел ни показа че сме стигнали до каменните къщи.
Тъй като вече бяхме посетили „Златния“ парк в Луковит, горе – долу имахме някакви очаквания какво ще видим. И… не бяхме разочаровани. Още оградата намекваше, че ще се озовем в царството на камъка.
В два съседни двора, без ограда между тях са изградени две съвсем различни каменни къщи. Може би едната е на семейство Флинстоун, а другата на семейство Ръбъл.
Лявата къща е по-малката и едноетажна, освен ако няма подземно ниво. Тя от типа „хобитска“ и наподобява малко на едната в „Златния парк“. Почти очаквах Фродо или Билбо Бегинс да излязат през вратата.
Дясната къща е малко като кръгло каменно буре. Има два входа, тъй като е на две нива спрямо вертикалната планировка на двора. Много е кокетна, с два каменни навеса и много зеленина.
Всичко е от естествени материали – камък, дърво и керамика.
Каменните къщи тук, както и тези в „Златния“ парк, а и всички други прекрасни декорации от камък и дърво в околностите на Луковит и Карлуково са дело на един човек. Това е Андриан Йорданов-Ачо, местният майстор със златни ръце, но и със златно сърце. Всичко изградено тук е негово дело и с помощта на доброволци за да възродят своя край чрез стойностни неща, които се вписват в природата по уникален начин,
Забелязах, че над по-малката къща в далечината се вижда скалният феномен „Провъртеника“
Естествено, по пътя обратно намерих подходящо място, където да направя хубави снимки. За това наистина уникално чудо на природата ще рязкажа друг път, слад като отида и до наблюдателните беседки, от които предполагам гледката е още по-зашеметяваща.
Каменният мост над река Искър
Преди съвсем да си тръгнем от тук, реших да се отклоним лекичко към Карлуково. Исках да се насладя още малко на река Искър. При подлеза, продължихме направо, вместо да завием обратно, по посока на пещера „Проходна“, от където дойдохме. Изминахме почти километър по пътя, до мястото където пресича реката с масивен каменен мост. Наистина гледките оттук си заслужаваха лекото отклонение.
Гледка от каменния мост по посока на течението на р. Искър 
Толкова ми хареса, че след месец, пътувайки по работа в региона, прескочих набързо за да хвана и есенната окраска на дърветата, и тяхното прекрасно отражение в реката.
Гледка към ж.п.моста 
Направих прелестни снимки от ж.п. линията към скалите и пещерния дом върху тях. За съжаление на хванах период, в който да премине влак. Чудесно е тук, а има още много да се види. Например от каменния мост над река Искър се тръгва към скален манастир „Св. Никола – Глигора“, тук наблизо е и средновековна скална църква „Света Марина“, а има и още толкова много красиви гледки. Дочух че тук в района на Карлуково се строят и други каменни къщи, така че пак ще се идва…
Текст и снимки: К. Найденова
Източници: https://npdkarlukovo.wixsite.com/lukovit; https://azbukari.org/
