Меандрите на река Буйновска и горските чешми

31 декември – денят, в който целият свят се готви за просрещането на Нова година, или почти… В Девин съм за празниците. Навън е мрачно, сиво и вали. Как по дяволите в това лошо време да тръгна да обикалям набелязания маршрут – екопътека Струилица и нейното бижу – водопад „Самодивско пръскало“. Абсурдно… всичко ще е кално, а и снимките няма да се получат. Мисълта, целият ден да се прекара в апартамента, който бяхме наели е направо отчайваща…

Но… две глави мислят по-добре от една. Решихме да се разходим до с. Буйново. Така и така, това щеше да е мястото, на което искаме да отседнем следващия път и да направим един дълъг преход в Родопите. Помислих си, че ще мога да я видя най-накрая тази уникална Буйновска река, макар през прозореца на колата. Речено-сторено, потеглихме.

Скално образувание „Слона“

По пътя, малко след края на Девин се отбихме да видим една от много природни забележителности в района – причудливото скално образувание „Слона“. За малко беше поспряло да вали, но си беше мрачничко. Не съжалявам – скалата наистина доста наподобява на на слон, чийто хобот се е опрял в земята.

Счита се, че образуванието се е получило вследствие разрушаването на древна пещера. С това е свързана и леганда за скалата. Отворът между устата на слона и хобота и бил вход на пещера. От него извирал извор с лековита вода и много хора идвали да си наливат от водата му. Всъщност, вероятно под въздействието на тази вода са се образували формите, силно нападабяващи на слон.

Реката, която тече покрай скалата е Въча, но в една все още в по- малка пълноводност. Уникалното скално образувание е точно до ВЕЦ Девин.

Пътят до с. Буйново и с. Кожари

И така, до село Буйново пътят преминава през забележитлното, прекрасно и уникално Буйновско ждрело. За него, мисля да отделя специално внимание в отделен пост, защото наистина е много впечатляващо, дори и в мрачен зимен ден. Ще сложа все пак една снимка, за тези които не са го виждали, за да разберат за какво иде реч.

Тук наоколо има много забележителности. Може да се отиде до Ягодинската пещера или да се качиш до „Орловото око“. Това е панорамна площадка на 1563м надморска височина, от която се вижда като на длан цялата околност в пълната и прелест.

Меандрите на река Буйновска след село Кожари

Село Буйново и село Кожари са на около 2 км от границата с Гърция. Буйново е на 1321м, а Кожари на 1357 м надморска висомина. Това обаче е трудно да се разбере. Бях изключително учудена да видя равната като поле местност, през която като сребриста змия се вие река Буйновска. След високите отвесни скали и тесния път на Буйновското ждрело, просторът, който се ширна пред мен силно ме изненада. За радост дъжда поспря, оставихме колата в края на село Кожари и решихме да се поразходим. И може би да стигнем до извора на р. Въча…

Поемаме по черен път.

На места реката се вие край пътя, после пресича ливадата и отива към боровите гори.

• 

• 

Заради големия водосбор, по пътя непрекъснато се натъкваме на чешми. Първата е съвсем веднага, вляво под висок бор.

• 

• 

Тази чешма има най-невероятното корито. Направено е от издълбания ствол на дърво – така се създава възможност преминаващите животни също да отпият от сладката и вода.

• 

• 

Продължаваме напред по пътя. Река Буйновска все така се вие през поляните.

• 

• 

След малко вдясно виждаме друга чешма, но за жалост пресъхнала. Пак е под борово дърво.

За жалост, чешмата е пресъхнала, но небето – не. Започва леко да ръми. В далечината се червенее покрив и побързахме натам, преди да завали по-силно и да ни облее като душ.

Още преди да достигнем до покрива, попаднахме на страхотна находка. Съвсем навреме, защото заваля силно. Така, открихме чешмата с петте чучура до двете беседки, всъщност по-скоро навеси, които определено ни спасиха.

Абе какъв e този 31-ви декември, вместо сняг – дъжд из ведро ни заля… Тук си и останахме, спираше и почваше непрекъснато – няма тръгване. Ясно стана, че до извора на Въча няма да се доберем по светло. Пък и все пак, ще трябва да се върнем за да посрещнем Нова година на трапеза.

Тази чешма също е под дърво, но не е бор. Сега клоните му са голи и не могат да ни скрият от дъжда.

Вероятно чешмата е по-стара от къта за отдих, но са я рефрешнали, както е модерно да се казва, сложили са и ново покривче.

• 

• 

Мястото е вмъкнато между пътя и един от поредните завои на река Буйновска. Има и малко барбекю. На табелата, точно след него е отбелязано 2-ри километър – това вероятно е разстоянието от началото на екопътеката.

След около 30-40мин дъждът поспря и тръгнахме обратно. Веднага, вдясно забелязах малка горска чешма, която в бъзината бях пропуснала. Два бора я пазеха с клоните си. Водичката едва църцореше, но напролет струята сигурно ще е по-голяма.

• 

• 

След напоителния дъжд в последния час всичко вече бе доста добре подгизнало. Въпреки това реших да рискувам и да отида до гората, където отдалеч видяхме, че нещо се белее и най-вероятно е чешма. Смело заджваках през поляната, благославяйки добрите обувки, с които бях обута и надявайки се че няма да потъна … Но първо прясякох Буйновска река по импровизираното мостче.

Струваше си – попаднахме на истинска, красива горска чешма. Почти цялата вече беше обрасла с мъх.

Дори отпих от водата, бликаща от нейния чучур – мммм.. вкусна, каквато е навсякъде водата тук.

• 

• 

Така… докато се суетях край чешмата за да направя възможно най-добрите снимки, на небето се показа синичко и започна да става все повече.

• 

• 

По всичко личи, че ще посрещнем Новата година с хубаво време.

Настроението ми се оправи, стана ми празнично… и дори локвите вече ми се виждаха красиви.

По всичко личи, че първият ден от Новата година ще ми донесе късмет. Ще се разходя до екопътека Струилица и ще видя водопад Самодивско пръскало, считан за най-високият в Родопите.

Текст и снимки : К. Найденова

Източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/Буйново, https://bg.wikipedia.org/wiki/Кожари

На каартата отбелязах мястото на чешмата с петте чучура.

<