Река Струмешница край Самуиловата крепост и приказните чинари
Отиваме да разгледаме мястото на Беласишката битка и виждаме едни направо извънземни дървета. Онемяхме и забравихме защо сме дошли.
Клоните им са като гигантски пипала на чудовища, които сякаш излизат от някоя страшна приказка и искат да те сграбчат. Надвиснали са над река Струмешница в близост до мястото, където на 29 юли 1014г се е състояла трагичната за нас българите битка при село Ключ.
Река Струмешница край Самуиловата крепост
Няколко думи за реката, покрай която спряхме. Другото и име е Срумица, идва от Северна Македония. Цялата и дължина е 114 км, от които по-голямата част от 81 км е в съседната ни държава. В България километрите са 33. Реката извира с името Стара река в планината Плачковица и се влива като десен приток на Струма в границите на България.
Може да се каже шеговито, че река Струмешница навлиза в България официално – точно при ГКПП Златарево. В частта си у нас преминава през три села в Петричко – Струмешница, Първомай и Митино. И двата пъти, когато съм ходила там, в реката кротко си стояха патици.
Река Струмешница 
Нооо, безспорно най-забележителното място покрай течението на реката е Самуиловата крепост. Намира се на 5 км източно от ГКПП Златарево и на 3,5 км северно от с. Ключ.
Самуиловата крепост
Крепостта е издигната от цар Самуил в Ключката клисура. Това е между планините Беласица и Огражден. Хълмът на който е разположена се нарича Куфалница и това е на десния бряг на река Струмешница.
За да се отиде до Националния парк-музей, който е разположен на мястото се минава по мост над реката.
Статуята на Самуил
Точно насреща се вижда внушителната бронзова статуя на цар Самуил, в цял ръст и леко подгънал крака, сякаш под тежестта на огромната си мъка за осакатените войници. Както знаем от историята българската армия загубва битката и византийският император Василий II, наречен Българоубиец ослепява всичките 14 000 пленени войници, като на всеки 100 човека оставя един с едно око за водач. От двете страни на статуята има каменни плочи с релефни изображения на ослепените войници. Има и музейна експозиция.
На върха на хълма върху руините от средновековната кула са издигнати 4 пилона, които символизират непобедимостта, непреклонността и вярата на българския народ в бъдещето.
Има стълба, по която може да се качиш на площадка, от която се разкрива невероятни гледки към Беласица.
Гледка към Беласица 
Останки от кулата 
Поглед към висините
На връщане се обратно към реката, преминаваме по втора, успоредна на главната алея. Там, изключително интересно е родословното дърво на цар Самуил, както и възстановка на землянка.
Родословното дърво на Самуил 
Макет на землянка
Самуиловата крепост е част от едно по-голямо фортификационно съоръжение разположено между планинините Беласица и Огражден за защита на нашите земи от Византия. За съжаление накрая събитията са приключили много трагично за нашата армия. Част от ослепените войници се отправили към лековития извор при село Добърско, за което разказвам в друга публикация.
Приказните чинари край реката
Мога само да завиждам на хората от този край за това, че имат възможност да се наслаждават на тези направо извънземни дървета – чинарите. Покрай река Струмешница точно преди моста към Самуиловата крепост има малък парк с уникални екземпляри.
Чинарите са широколистни дървета, около 10 вида, но в нашите южни ширини се среща източния чинар, още платан или яблан. Тези дървета живеят дълго и могат да достигнат до 50м височина и до 18м обиколка на ствола. Най-старият платан в света е в Турция – 2300г, в долината Боюкдере, край Босфора. Висок е 50м, обиколката му е 42м, а диаметърът – 13,4м. Колко история е преминала само под клоните му – ако можеше да разказва?
Чинарите край река Струмешница не са толкова големи и чак толкова страри, но все пак са изключително атрактивни. Клоните им се вият и преплитат във всички посоки. Най-впечатлаващ е този, единия от клоните на когото се е протегнал на около 10 м дължина.
Малката чешмичка е почти като мравка под огроомния клон. Водата е супер за пиене.
Това място тук е безценно и съчетава 2 в 1 – спомените от нашата героична история с прекрасната ни неповторима природа за този, който има очи да ги види и да им се наслади.
Текст и снимки: Катрин Найденова
Източници: https://niamavreme.bg/location/petrich.html, https://bg.wikipedia.org/wiki/Samuilova krepost, https://bg.wikipedia.org/wiki/Strumeshnitza, https://ru.wikipedia.org/wiki/platan
