Шейтан дере – Дяволският каньон под стената на язовир Студен кладенец
Когато за първи път минах по короната на стената на язовир „Студен кладенец“ бях удивена, от това което видях само за миг през прозореца на колата. Никога не забравих странните, черни скали. Чак след години разбрах, че там има природна даденост- малък каньон, който няма аналог у нас.
Проломът Шейтан дере започва непосредствено след стената на втория поред язовир на река Арда – язовир „Студен кладенец“. Кръстен е на едноименото село, което е от едната му страна.

Природната забележителност обаче само изглежда, че започва веднага след стената. В действителност половината от пролома е под самия язовир. За съжаление здравата му скална основа е използвана за строителството на язовирната стена.
Каньонообразният пролом Шейтан дере
До мястото се стига, като се премине през с. Рабово. За да се отиде долу до каньона, трябва да се премине по короната на стената и да се влезе в село Студен кладенец. Информационната табела е на около 500м вляво и всъщност е за другата забележителност тук – Абразивни кладенци. Първият път я подминахме. Но пък видяхме сърнички, които се разхождаха отстрани до улицата.

И така, върнахме се обратно, на уширението за автобусната спирка паркирахме. Слиза се надолу по пътека, по която частично има и стълби.
Първият ни поглед към каньона беше от висока скала и вярвайте ми гледката е повече от зашеметяваща. Направо не може да повярваш на очите си – нереално е. Странно напуканите скали ме накараха да се почувствам, че все едно съм попаднала в някоя приказка.

Тези скали наистина са много особени. В други части на Източните Родопи не съм попадала на такива. Тази, на която първо застанахме изглеждаше като направена от слепени отделни плочи.

Според геологията, тези скали от вулканичен произход се наричат призматично напукан латитов поток. Или казано на разбираем език това е застиналата лава. Тя се е спуснала по северната периферия на близкия, отдавна застинал вулкан Свети Илия.
Но, за пъргавите козички отсреща непристъпните скали не са проблем, а удобно място за почивка.

И така, река Арда тече през напуканите андезитни скали, в които е образувала дълбок, тесен, каньонообразен пролом, наречен Шейтан дере (Şeytan dere) или Дяволсокото дере.
Уникално и неземно изглежда, нали?
Ширината на Арда през каньона е различна – от 1 до 6 метра, дължината му е около километър. Дълбочината на реката е до 20-30м, но според някои източници може да е и още по-дълбоко, до 50-60м, което звучи доста страховито. Отвесните скали отстрани се извисяват на около 10 метра.


Районът тук около Дяволското дере е известен още и с друга уникална природна забележителност – Абразивни кладенци.
Природен обект „Абразивни кладенци“
Абразивните кладенци, наречени още „шарапани“ са се образували в скалното легло на каньона под въздействието на реката. Представляват своеобразни котли. Образувани са в периоди на пълноводие от малките въртопи вода и от ситните камъчета в меката част на скалите.

Когато малките камъчета попаднат във вече издълбаните вдлъбнатини, бързата водна маса ги завихря. Техните остри ръбове продължават да дълбаят меката скала, образувайки кладенците.
Големината на кладенците е различна от съвсем малки с диаметър 20-тина сантиметра, до такива с диаметър 8м и дълбочина 15м.

Предания и легенди за Шейтан дере
Както е типично за странните места в България и тук се носят предания и легенди. От стотици години и от поколение на поколение местните хора от селата Студен кладенец, Рабово и Поточарка разказват, че ако някой падне във водите тук, никога не го откривали – ни жив, ни мъртъв. Тайнствените сили го издърпвали към подземния свят, във владенията на Дявола. Защото според преданията точно Дяволът е създал това място.
И пак според легендите само истински смелите се осмелявали и успявали да прескочат водите на Арда тук, без да бъдат завлечени към тъмните дълбини.
Има и една съвсем истинска, автентична легенда, която ми разказаха местните, или както казаха – от извора.
Един българин краде агне от кошарите на кърагаларина. Погват го, да го гонят, а той се засилва и прескача скалите заедно с агнето. Тогава турчина казал: Ей, този е голям шейтан, демек дявол и казал халал да му е – т.е от сърце вму го давам. И тогава кръстил дерето „Шейтан гьол“. Според друг източник, нашият човек като разбрал за казаното от кърагалара върнал агнето и казал: Аз халал не искам!
Лично аз не бих се пробвала да прескачам дерето, но мисля че преминаване с лодка през каньона ще е незабравимо изживяване. А и възможност за още уникални снимки :).

Текст: К. Найденова; Снимки: К. Найденова, Д. Георгиева

Източници: https://www.haskovo.net/news/150647/sheytan-dere-dyavolskiyat-kanyon-na-reka-arda; https://www.krumovgrad.bg/za-obshtinata/turizam/prirodni-obekti.html; https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B5%D0%B9%D1%82%D0%B0%D0%BD_%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B5; Илия Загоров и Цветан Стоилов – за автентичната легенда.
Харесайте страницата ни във Facebook