Малките, симпатични водопади край село Локорско

Даааа, малките симпатични водопади край село Локорско са добра причина да се разходи човек за няколко часа, но за живеещите в София или наблизо.

Освен водопадите, тук има и друго какво да се разгледа, но затова ще разкажа малко по-надолу.

Водопадите на река Локорска

Река Локорска извира от прекрасната местност „Яровете“ под предния от двата върха близнаци на билото на Голема планина(част от Западна Стара планина). Надолу долината и е много живописна, минава през дъбови гори. Построените преди години бентове са образували красиви водопади. Една разходка по пътя край реката е лека и много приятна. Началото на пътеката започва от малък площад, където може да се паркира. Първият водопад е още след няма и 20-на метра.

Следващото водопадче е съвсем близо и май това е най-посещаваното място. Около реката е по-широко, има мостче по което може да се отиде от другата страна. Тук се събират най-много хора за да се снимат преди всичко.

Естествено това е любимото място на децата. Както написах по-горе, водопадите са вследствие изкуствено изградените бентове. Този тук е от каменни блокове, не като предишния който беше бетонен.. Височината на водопадчето е около 2,0-2,50 метра.

Образува се малко езерце, водата от което продължава по течението и минавйки над скалите образува един малък съвсем естествен водопад.

Продължаваме нагоре по алеята. Макар и през зимата денят е слънчев и предзполага за приятната разходка. Разбира се, с фотоапарата в ръка успях след няколко опита да хвана слънцето надничащо над клоните към реката.

И още малко по-нататък стигнахме до поредния от водопадите но Локорско. Отново каменен бент, малко по-ниска е преградата през реката и затова бързеят е с по-малък скок. Тук беше по-спокойно и без хора, затова снимката стана лесно и бързо и дори успях да се снимам.

Нашата разходка покрай водопадите на Локорско приключи тук, но в това готино време не ни се прибираше. Наоколо има още това-онова да се види.

Църквата „Свети Николай“ в Локорско

Малка почти като параклис, но много хубава е църквата „Свети Николай“ в Локорско. Построена е през XVII век и е паметник на културата. Отвън изглежда супер, но за съжаление беше заключена, което е странно за неделен ден. Църквите трябва винаги да са отворени за хората…

Мен естествено веднага ме привлече чешмата в големия, добре поддържан двор. Най-много ме впечатли иконата на Богородица изработена от керамика.

Момини скали край Локорско

Ако се продължи по пътя след църквата „Свети Николай“ се излиза извън селото, където доста хора се разхождаха. Може да се премине пътя и с кола за по-мързеливите, но все пак по-добре е да се подиша чист въздух. Разходката е около километър-два. Има и междинен паркинг посредата. А горе на по-високото се разкрива наистина великолепна гледка към Софийското поле.

Оказва се че Момини скали носят името си от легенда. Две девойки били пленени от турците, но успели да избягат. Докато тичали скалата се отворила и те се скрили в нея, а тя придобила формата на двете момичета застанали една до друга. Но дори и да не видите скалата, раходката до горе си заслужава.

Ето, това си е една прекрасна разходка за няколко часа.

Текст и снимки: К. Найденова

Източници: https://planinitenabulgaria.blog.bg/turizam/2014/02/09/za-selo-lokorsko-s-tyga.1236976 ; https://bg.wikipedia.org/wiki/Локорско; https://bulgarianontheroad.com/2021/09/30/razhodka-v-blizost-do-sofia-skalen-fenomen-momina-skala/