Седемте рилски езера 1 част – по пътя до „Бъбрека“

Сигурно по-голямата част от нас българите не си дават сметка какво изключително богатство, какво невероятно красиво природно чудо са Седемте рилски езера.

И аз съм от тези хора, приемала съм ги за някаква даденост. Но … истината блесна пред очите ми, срам ме е да си призная доста късно, чак сега на тези години. Гледала съм много снимки, но нищо не ме подготви за наистина невероятната прелест, на която не можех да се наситя. И това не се отнася само за самите езера, а за всичко, всяко цветенце, всяка тревичка, всяко камъче – абсолютно навсякъде където и да погледнех.

Направих много снимки, ще напиша по нещо за всяко езеро, но преди всичко ще е фото-публикация.

Началото на пътя към Седемте рилски езера

Сега е доста по-лесно качването към езерата, тъй като долната част от пътя може да се премине с лифт и така достъпът до красотите е много улеснен.

Всъщност да се возиш с лифта е много приятно и колкото по-нагоре се изкачвахме толкова по-хубаво ставаше. Усещането, че можеш почти да докоснеш шишарките по върховете на боровете покрай нас беше много готино. Вече започнаха да се разкриват все по-големи прелести и вече нямахме търпение да стигнем до х. Рилски езера.

От тук започва пътя нагоре към езерата.

Седемте рилски езера

И така, езерата са с ледников произход, разположени са в циркуси. Ледници вече няма, но те се подхранват от топящите се снегове, което може да се види дори и през лятото. Разположени са едно над друго на височина от 2095м до 2535м надморска височина.

Всяко от езерата си има име, което е свързано донякъде и с формата му. Това са Долното езеро, Рибното, Трилистника, Близнаците, Бъбрека, Окото и Сълзата. Водата естествено се оттича последователно към най-ниското – Долното езеро, от което изтича река Джерман, приток на Струма.

По пътя към езерата

Потегляме нагоре, има екопътека, стръмно е, но не чак толкова. Хората, които се изкачват са като малки мравчици.

И тук започват безкрайните чудеса на Рила за мен. Като тази прекрасни горски теменужки, срамежливо надничащи сред тревите.

Или тези прекрасни лилави камбанки, които на места са осеяли цели поляни.

Още на първата почивка, потърсих възможност да направя най-красивата снимка по посока към хижата Възможности не липсват. Дори и тук на по-ниското все още има остатъци от снежната покривка, а вече е юли.

Много хубави снимки се получават, когато се хване и някоя от множеството каменни пирамидки, изникнали почти навсякъде.

Долното езеро

Името ясно показва, че това е най-ниско разположеното езеро – 2095м над морското равнище, най-голямата му дълбочина достига до 11,0 м.

За съжаление и на връщане не минахме близо до него, така че – другия път. Но и отдалече гледката си струва.

С помоща на другия обектив успях да направя и по-близък план. Квасиво, както и да го погледнеш, с надвисналите отгоре скали. Хората с въображение може да забележат и полегналия великан във върховете в далечината.

Жълтурчетата и свежата зелена трева са навсякъде за да допълват красотата на гледките.

Продължавайки по пътя нагоре, виждаме старата хижа и разположеното пред нея Рибно езеро. Те сякаш са надвиснали над по-ниското Долно езеро.

Рибното езеро

Рибното езеро се намира на 2184м надморска височина. Това е най-плиткото езеро, едва 2,5 м. Така наречената стара хижа, разположена на брега му е с името „Седемте езера“

Хубавото на изкачването нагоре е, че вече виждаме двете езера – Долното и Рибното едновременно. Все още се катерим, леко задъхани и от стръмното, но и от прекрасната гледка.

Не забравям да обърна внимание на прекрасните цветя.

И така, вече по почти полегатата пътека, достигаме до място, от което виждаме и третото подред езеро – Трилистника.

Езеро Трилистник

„Трилистник“ е третото езеро по пътя нагоре според надморската си височина – 2216м, само 32м по-високо от Рибното езеро. Дълбочината му достига максимум до 6,5м. Старото му име е Средният гьол.

Тук вече от тази височина сърцето ми подскача щастливо, тъй като мога да видя и трите езера едновременно и да направя снимки в различни комбанации.

Първо трите заедно, след това Рибното и Трилистник

Наистина, като се погледне тази прелест сякаш само най-великият художник е възможно да я създаде.

Продължаваме по пътеката, която вече е равна и широка като алея в градски парк. Вляво и вдясно гледките са омайни дори и без да се виждат езерата.

Поляните са като пъстри килими с туфите цветя в синьо, жълто и какво ли още не. И, така вече като на разходка стигаме до най-красивото за мен езеро – Бъбрека.

За Бъбрека естествено смятам да отделя специално внимание, но това ще стане във 2-та част за Седемте рилски езера. Но, за да видим четвъртото по височина езеро по пътя, по който ние се изкачихме трябва да се стигне първо до Бъбрека и от височината над него – ей го на, Близнака.

Езеро Близнака

Близнака е четвъртото по височина, но най-голямо по площ езеро.

„Близнака“ е на 2243м надморска височина, площа му е 91 дка, най-голямата му дълбочина е 27,5 м. Старото име на езерото е Чифте гьол. За да се види цялото, трябва да се мине по другия път.

Тук, от височината над „Бъбрека“ продължавайки по пътеката нагоре към следващото, езеро „Окото“ могат да се видят три от езерата – Блиизнака, Трилистника и Рибното езеро.

Божествено, друго какво да кажа. Продължението на разходката край Седемте рилски езера може да видите като последвате линка:

Текст и снимки: Катрин Найденова

Източници: https://bg.wikipedia.org/wiki/Седемте рилски езера; https://bg.wikipedia.org/wiki/Рила