5 – вековен дъб по пътя за Златоград и чешмите до него
Могъщ вековен дъб, който много добре се вижда на малко хълмче, вдясно по пътя към Бенковски и Златоград се намира веднага след село Дрянова глава.
Какво е зимен дъб?
На табелката до дървото пише, че е зимен дъб. Казват му е също скален дъб, а по народному – горун, той е от семейство Букови. По името му личи, че обича да вирее на скалисти места. Може да достигне височина до 40 м. Когато расте като единично дърво, короната му се разраства на ширина и става огромна, каквато е при нашето дърво. И двата пъти, когато го видях беше през зимни месеци и за съжаление не можах да го снимам в цялата му прелест.
История на вековния дъб при с. Дрянова глава
Сигурно ги наричат зимни, защото дори и в средата на ноември, все още е покрит с много листа. Огромният дъб скоро ще направи 5 века. Ширината на стеблото му е около 6,50 м. Обявен е за защитено вековно дърво през 1980г.
Това, че листата остават до късно сигурно е проблем при по-ранни снеговалежи, защото прави клоните много тежки. Може би това е причината единият от клоните вече да го няма, а може и да е друга, но сега когато погледнеш към вековното дърво при определена позиция имаш чуството, че ще падне на една страна.
Чешмите до вековния скален дъб
Спрях да видя дървото, но намерих и чешми. Хълмът, на който расте горуна явно събира подпочвени води, защото в ниската му част, точно в началото на пътя към него има две чешми. По-старата е в доста окаяно състояние, но има ли вода, тя си тече.
Съвсем в ниското има голяма каменна чешма. Тя е нова и устроена като място за почивка. През ноември е суха, но през февруари е повече от пълноводна.
Чешмата през ноември 
Чешмата през февруари
От другата страна на пътя, съвсем в ниското една съвсем стара чешма, даже май са две, лекичко тече.
Пътуващите за Бенковски и Златоград могат да си доставят удоволствие като спрат 10-на минутки за да се порадват на този самотен вековен дъб, който 500 години гледа към преминаващите край него. Могат да пийнат водичка, ако е в подходящо време от годината и да починат.
Източници: https://www.kirkovo.bg/?pid=5,40043; https://bg.wikipedia.org/wiki/
Текст и снимки: К. Найденова
